ЗА "ДУМИ В НОЩТА НАПИРАТ" НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА

 Винаги с удоволствие чета поезията на Павлина Петкова, но най-новата й книга е повече от великолепна! Няма стих, който да не е точно на мястото си и да не е в хармония с цялото. Поетичната сбирка отново излиза със знака и графичното оформление на пловдивското издателство „Астарта“, този път под редакцията на Красимир Манев, а деликатните илюстрации са на младата Пламяна Георгиева.

Композицията като че ли следва естествения ритъм на живота, към който се придържа и поетесата, за да изгради дома на своя полет. В основата му е най-кратката поетична форма, която дава името си на първия раздел, „Апева“, и с която започва пътешествието към космическите висини и дебрите на духа; към непознатото и непознаваемото, към делничното, което прераства във философия и към прозренията, които дават силата си насъщния ден.

Когато чета апевите на Павлина Петкова усещам духа и естетиката на хайку – два жанра, в които тя има своите безспорни успехи, но които са и богатото поле на нейното творческо търсене.

Следват „Ситнежи“, сполучливо наречени от авторката кратки поетични форми, в които също се усеща силно далекоизточната естетика. Останалите три раздела в стихосбирката са по-скоро тематично, отколкото определени жанрово определени – „Любовта в мен“, „Сезони“ и „Галак-тически светове“.

Тръгвайки от най-кратките поетични форми, в които се вмества само един миг на душевен трепет или фрагмент от пейзаж, Павлина Петкова минава през горнилото на любовта – в цялото ѝ многообразие, във всичките й нюанси, през всичките сезони на човешкия живот, за да стигне до космическите висини, до вечните въпроси за смисъла на живота и сътворението, за доброто и злото, за пътя, който вървим и за следата, която оставяме. В тази, последна част на стихосбирката, виждаме най-ярко таланта и дълбочината на поетичния заряд, който носи автора в себе си – една развиваща се във времето и пространството магия!

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2024

ЗА "ЖАСМИНОВ ДЪЖД" НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА

 

ЖАСМИН И ЗВЕЗДИ

или за стихосбирката на Павлина Петкова "Жасминов дъжд", изд. "Астарта", Пл., 2023

Не за първи път пиша за книгите на Павлина Петкова и не за първи път изразявам искреното си вълнение на читател и възхищението си на поет от нейното поетично майсторство, което най-ярко се проявява в кратките форми – апева и хайку. За разлика от хайку, класически японски жанр с дълга история и световно влияние, апева е нова и непозната поетична форма, създадена през 2016 г. в Унгария от българина Тодор Симеонов.

Едва от три години е позната у нас, но вече немалко поети са приели предизвикателството да създават цялостни творби само от 15 срички, както и да експериментират с различни разновидности, като свързани апеви, обратни апеви, поеми и песни апеви и др.

Павлина Петкова е не само пионер в жанра, не само автор, който го развива и популяризира, но и творец, който умее да постави формата в услуга на съдържанието, на посланието, което отправя и вдъхновението си. Пише пълнокръвна, яр-ка, жизнена и красива поезия, която не е окована в строгата структура (изискваща стихотворението да е от пет реда, като първият ред съдържа една сричка, а всеки следващ с по една повече, без пренасяне на думи), а е изваяна от нея.

След „Слънчеви камбани“ и „Ледени висулки“, това лято тя издаде и трета стихосбирка в този жанр – „Жасминов дъжд“ /изд. „Астарта“, Пловдив, 2023/.

Павлина Петкова запазва своя свеж поглед към живота в цялото му разнообразие – от дълбоко личните преживявания, през отношенията с най-близките до общочовешките проблеми, през природните картини и феномени до философските обобщения за битието.

С лекота и непринуденост авторката ни води по своя път и ние я следваме – картина след картина. Всяко петстишие, толкова кратко, колкото е едно вдишване, разказва история, която замисля.

Природата, с нейните сезонни промени, които се отразяват в човешките чув-ства и възприятия, човешките отношения – любов, стремежи, мечти, които намират своя образ в природните явления – този огледален свят извежда пред читателя поетесата. „И /всяка /сянка е / от живота /отражение“ – заключва тя.

Но, за да стигне до този извод е нужно да понесе „На / плещи / мисли все / непосилни – / оловна тежест“…

Философските обобщения следват житейските прозрения:

Жал.
Капка
роса под
стъпките на
сънното утро.

Олицетворението и пиетата към природната прелест преливат:

До
нея
на страж бор
расте влюбен –
омайна бреза.

За да се върне обратно към любовта – онова най-интимно и най-възвисяващо чувство, което ни кара да полетим:

Без
повод
цветята
разцъфват на
твоите устни.

В края на стихосбирката намираме и нетрадиционни апеви – озаглавени поеми от свързани апеви („Спомени свидни“, „Левски“, „Мамо“, „Бащин дом“), апеви от десет реда и накрая, огледална апева от 21 реда. Въпреки експериментирането с тези по-дълги форми, стихосбирката остава в съзнанието ни като единна мозайка, създадена от ярки скъпоценни камъчета – 15-сричкови прозрения.

Всеки, който дори бегло познава естетиката на хайку, ще я усети и в апевите на Павлина Петкова, и може би точно това преливане на жанровете прави „Жасминов дъжд“ толкова успешна книга.

Дали съзнателно или не, авторката е постигнала онова междукултурно вплитане, което е най-ценното за развитието на изкуството и на човешкото общество.

„Жасминов дъжд“ – една великолепна поезия, която дълбоко вълнение препоръчвам на читателя!