„В ДА-Търговище, където се съхраняват архивите на
Общ. Добротица, в чийто състав влиза и с. Ястребино, не са предадени архивите,
в които са вписани ежедневни събития, кореспонденции и пр. до 17.09.1944 г.
Без писмена заповед от МВР не се задържат хора, не се
убиват, не се прави блокада, не се опожаряват къщи и плевни. За Ястребино
такива заповеди няма. Полицейските архиви са прочистени, няма архив, от който
да се види кой и кога е извършил злодеянието. В периодичния печат, както и в
местни Омуртагски, Габровски, Поповски и Варненски вестници не са публикувани
сведения за блокада и убийства в с. Ястребино. Знае се, че шумкарите са се
трепали един друг и са приписвали убийствата на властта, опожарявали са къщи и
плевни.
В ДВИА – В. Търново няма сведения за действията на
войската при разгрома на Омуртагския партизански отряд и убийства на деца и
възрастни ятаци от с. Ястребино, общ. Попово през декември 1943 г. ДВИА – В.
Търново 19.06.2019 г. / виж приложението/
След 9-ти на населението е забранено да говори за
убийствата в Ястребино. Архивите на църквата са унищожени.
Във Варненска област, както и на други места се
организират траурни шествия – митинги при погребения на убити шумкари, отразени
във варненския в-к „Народно дело“. На някои от тях присъства и партизанинът
Рангел Калайджийски от Ястребино, вече зам. началник на Окол. упр. на
МВР-Омуртаг. Държат се речи. За убийствата в Ястребино – нито дума. Там не се
организира траурно погребение, на което биха присъствали живи свидетели и биха
говорили за злодеянието.
Гласност на трагедията се дава при провеждане на
монтирания „народен съд“. Военачалниците свидетелстват, че главното командване
им дало списъци с имена на осъдени /от военно-полеви съд въз основа на ЗЗД/. В
тях не е имало имена на деца, разбира се, а за възрастните ятаци от Ястребино
/писмено/ било наредено да бъдат разпитани и освободени.
Непонятно защо главният обвиняем за убийствата в
Ястребино подпоручик Константин Йорданов – легионер, не е ликвидиран веднага
след блокадата от отмъстителните шумкари, нито на 9-ти при масовите чистки
/могъл е да избяга със семейството си в чужбина преди тази дата, но е останал в
България, както много други/. Арестуван е и предаден на следствените органи за
сценария пред „народния съд“, за да понесе наказанието заедно с други участници
в блокадата./ Осъден е на смърт. Името му не е публикувано в „Държавен вестник“
с имената на други осъдени, не е написано на стената пред НДК - /това всеки
може да провери/, няма го в списъка на реабилитираните в ДА – Разград.“
*
Така започва най-новата книга на Надежда Любенова –
поетеса, добре позната на читателската аудитория и с документалната си проза,
отваряща прозорец към едни от най-тъмните години в най-новата ни история („Стряма – вторият Батак –
1944“, 2009 г., „По следите на терора“, 2017 г., „Голямото зло в Голямо Конаре –
1944-1989", 2018 г., „В съда влизат убитите“, 2020 г.)
„Кой уби ястребинчетата“ на пловдивското издателство
„Макрос“ (2021, 2022) е поредният опит на
авторката да осветли истината и даде отговор на този мъчителен въпрос.
Няма човек, който да не потръпва от ужас пред
целенасочено, хладнокръвно убийство на хора, особено когато става дума за деца
и няма човек, който би оправдал такова злодеяние, независимо какви причините,
които се сочат като необходими за извършването му.
И точно затова е важно да се знае истината за трагичната
смърт на 6-те деца от Ястребино.
За да даде отговор на въпроса, поставен със заглавието на
книга, авторът прави задълбочено и добросъвестно проучване на писмени документи
и свидетелски разкази.
Томът съдържа богат снимков материал – архивни документи,
съдържащи заповеди, протоколи за разпит на свидетели и съдебни протоколи, изрезки
от вестници, фотографии, писма до автора, кореспонденция с държавни и общински
служби. Към някои от разказите, включени в книжното тяло са добавени
собственоръчните подписи на хората, които са споделяли спомените си.
Акцентът на документалното изследване е върху участта на
децата от с. Ястребино, но голяма част от материалите в книгата се отнасят до
достоверното описание на историческия момент в годините около убийството им, а
именно – политиката на България и участието на страната във Втората световна
война, деветосептемврийския преврат и масовия терор непо-средствено след него,
някои от присъдите на Народния съд, касаещи участници в събитията в Ястребино и
околностите, вклю-чително действията на „шумкарите“ – „партизани“ през 1943 г. Наред
с това има интересни препратки, които запознават читателя с развитието, същността
и законовата уредба на държавните служби в страната между 1878 г. и 1944 г. –
полиция, жандармерия, общини и т.н.
Авторовите симпатии и антипатии на Надежда Любенова са
видни и личат както в подбора на тематиката и фактите, така и в езика на
повествованието, но документите, подбрани и представени в изданието говорят
високо и ясно със своята неподправена автентичност
Тази книга повдига много болезнени за българската история
въпроси. Кара ни да преосмислим залегнали дълбоко в нас стереотипи и
пропагандни клишета, превърнали се в същностни характеристики на събития и идеологии.
Тя дава и отговори – чудовищни в своята първична оголеност.
И – дано
обществото ни е дозряло да ги чуе...
Габриела Цанева
сп. "Картини с думи и багри", бр. 4/2023,
в. "Литературно земеделско знаме", бр. 4/2023
