сряда, 27 септември 2023 г.

ЗА "ЖАСМИНОВ ДЪЖД"

 

ЖАСМИН И ЗВЕЗДИ

или за стихосбирката на Павлина Петкова "Жасминов дъжд", изд. "Астарта", Пл., 2023

Не за първи път пиша за книгите на Павлина Петкова и не за първи път изразявам искреното си вълнение на читател и възхищението си на поет от нейното поетично майсторство, което най-ярко се проявява в кратките форми – апева и хайку. За разлика от хайку, класически японски жанр с дълга история и световно влияние, апева е нова и непозната поетична форма, създадена през 2016 г. в Унгария от българина Тодор Симеонов.

Едва от три години е позната у нас, но вече немалко поети са приели предизвикателството да създават цялостни творби само от 15 срички, както и да експериментират с различни разновидности, като свързани апеви, обратни апеви, поеми и песни апеви и др.

Павлина Петкова е не само пионер в жанра, не само автор, който го развива и популяризира, но и творец, който умее да постави формата в услуга на съдържанието, на посланието, което отправя и вдъхновението си. Пише пълнокръвна, яр-ка, жизнена и красива поезия, която не е окована в строгата структура (изискваща стихотворението да е от пет реда, като първият ред съдържа една сричка, а всеки следващ с по една повече, без пренасяне на думи), а е изваяна от нея.

След „Слънчеви камбани“ и „Ледени висулки“, това лято тя издаде и трета стихосбирка в този жанр – „Жасминов дъжд“ /изд. „Астарта“, Пловдив, 2023/.

Павлина Петкова запазва своя свеж поглед към живота в цялото му разнообразие – от дълбоко личните преживявания, през отношенията с най-близките до общочовешките проблеми, през природните картини и феномени до философските обобщения за битието.

С лекота и непринуденост авторката ни води по своя път и ние я следваме – картина след картина. Всяко петстишие, толкова кратко, колкото е едно вдишване, разказва история, която замисля.

Природата, с нейните сезонни промени, които се отразяват в човешките чув-ства и възприятия, човешките отношения – любов, стремежи, мечти, които намират своя образ в природните явления – този огледален свят извежда пред читателя поетесата. „И /всяка /сянка е / от живота /отражение“ – заключва тя.

Но, за да стигне до този извод е нужно да понесе „На / плещи / мисли все / непосилни – / оловна тежест“…

Философските обобщения следват житейските прозрения:

Жал.
Капка
роса под
стъпките на
сънното утро.

Олицетворението и пиетата към природната прелест преливат:

До
нея
на страж бор
расте влюбен –
омайна бреза.

За да се върне обратно към любовта – онова най-интимно и най-възвисяващо чувство, което ни кара да полетим:

Без
повод
цветята
разцъфват на
твоите устни.

В края на стихосбирката намираме и нетрадиционни апеви – озаглавени поеми от свързани апеви („Спомени свидни“, „Левски“, „Мамо“, „Бащин дом“), апеви от десет реда и накрая, огледална апева от 21 реда. Въпреки експериментирането с тези по-дълги форми, стихосбирката остава в съзнанието ни като единна мозайка, създадена от ярки скъпоценни камъчета – 15-сричкови прозрения.

Всеки, който дори бегло познава естетиката на хайку, ще я усети и в апевите на Павлина Петкова, и може би точно това преливане на жанровете прави „Жасминов дъжд“ толкова успешна книга.

Дали съзнателно или не, авторката е постигнала онова междукултурно вплитане, което е най-ценното за развитието на изкуството и на човешкото общество.

„Жасминов дъжд“ – една великолепна поезия, която дълбоко вълнение препоръчвам на читателя!


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар