понеделник, 18 декември 2023 г.

ЗА НАДЕЖДА ЛЮБЕНОВА И „КОЙ УБИ ЯСТРЕБИНЧЕТАТА“


„В ДА-Търговище, където се съхраняват архивите на Общ. Добротица, в чийто състав влиза и с. Ястребино, не са предадени архивите, в които са вписани ежедневни събития, кореспонденции и пр. до 17.09.1944 г.

Без писмена заповед от МВР не се задържат хора, не се убиват, не се прави блокада, не се опожаряват къщи и плевни. За Ястребино такива заповеди няма. Полицейските архиви са прочистени, няма архив, от който да се види кой и кога е извършил злодеянието. В периодичния печат, както и в местни Омуртагски, Габровски, Поповски и Варненски вестници не са публикувани сведения за блокада и убийства в с. Ястребино. Знае се, че шумкарите са се трепали един друг и са приписвали убийствата на властта, опожарявали са къщи и плевни.

В ДВИА – В. Търново няма сведения за действията на войската при разгрома на Омуртагския партизански отряд и убийства на деца и възрастни ятаци от с. Ястребино, общ. Попово през декември 1943 г. ДВИА – В. Търново 19.06.2019 г. / виж приложението/

След 9-ти на населението е забранено да говори за убийствата в Ястребино. Архивите на църквата са унищожени.

Във Варненска област, както и на други места се организират траурни шествия – митинги при погребения на убити шумкари, отразени във варненския в-к „Народно дело“. На някои от тях присъства и партизанинът Рангел Калайджийски от Ястребино, вече зам. началник на Окол. упр. на МВР-Омуртаг. Държат се речи. За убийствата в Ястребино – нито дума. Там не се организира траурно погребение, на което биха присъствали живи свидетели и биха говорили за злодеянието.

Гласност на трагедията се дава при провеждане на монтирания „народен съд“. Военачалниците свидетелстват, че главното командване им дало списъци с имена на осъдени /от военно-полеви съд въз основа на ЗЗД/. В тях не е имало имена на деца, разбира се, а за възрастните ятаци от Ястребино /писмено/ било наредено да бъдат разпитани и освободени.

Непонятно защо главният обвиняем за убийствата в Ястребино подпоручик Константин Йорданов – легионер, не е ликвидиран веднага след блокадата от отмъстителните шумкари, нито на 9-ти при масовите чистки /могъл е да избяга със семейството си в чужбина преди тази дата, но е останал в България, както много други/. Арестуван е и предаден на следствените органи за сценария пред „народния съд“, за да понесе наказанието заедно с други участници в блокадата./ Осъден е на смърт. Името му не е публикувано в „Държавен вестник“ с имената на други осъдени, не е написано на стената пред НДК - /това всеки може да провери/, няма го в списъка на реабилитираните в ДА – Разград.“

*

Така започва най-новата книга на Надежда Любенова – поетеса, добре позната на читателската аудитория и с документалната си проза, отваряща прозорец към едни от най-тъмните години в най-новата ни история („Стряма – вторият Батак – 1944“, 2009 г., „По следите на терора“, 2017 г., „Голямото зло в Голямо Конаре – 1944-1989", 2018 г., „В съда влизат убитите“, 2020 г.)

„Кой уби ястребинчетата“ на пловдивското издателство „Макрос“ (2021, 2022) е поредният опит на авторката да осветли истината и даде отговор на този мъчителен въпрос.

Няма човек, който да не потръпва от ужас пред целенасочено, хладнокръвно убийство на хора, особено когато става дума за деца и няма човек, който би оправдал такова злодеяние, независимо какви причините, които се сочат като необходими за извършването му.

И точно затова е важно да се знае истината за трагичната смърт на 6-те деца от Ястребино.

За да даде отговор на въпроса, поставен със заглавието на книга, авторът прави задълбочено и добросъвестно проучване на писмени документи и свидетелски разкази.

Томът съдържа богат снимков материал – архивни документи, съдържащи заповеди, протоколи за разпит на свидетели и съдебни протоколи, изрезки от вестници, фотографии, писма до автора, кореспонденция с държавни и общински служби. Към някои от разказите, включени в книжното тяло са добавени собственоръчните подписи на хората, които са споделяли спомените си.

Акцентът на документалното изследване е върху участта на децата от с. Ястребино, но голяма част от материалите в книгата се отнасят до достоверното описание на историческия момент в годините около убийството им, а именно – политиката на България и участието на страната във Втората световна война, деветосептемврийския преврат и масовия терор непо-средствено след него, някои от присъдите на Народния съд, касаещи участници в събитията в Ястребино и околностите, вклю-чително действията на „шумкарите“ – „партизани“ през 1943 г. Наред с това има интересни препратки, които запознават читателя с развитието, същността и законовата уредба на държавните служби в страната между 1878 г. и 1944 г. – полиция, жандармерия, общини и т.н.

Авторовите симпатии и антипатии на Надежда Любенова са видни и личат както в подбора на тематиката и фактите, така и в езика на повествованието, но документите, подбрани и представени в изданието говорят високо и ясно със своята неподправена автентичност

Тази книга повдига много болезнени за българската история въпроси. Кара ни да преосмислим залегнали дълбоко в нас стереотипи и пропагандни клишета, превърнали се в същностни характеристики на събития и идеологии. Тя дава и отговори – чудовищни в своята първична оголеност.

И – дано  обществото ни е дозряло да ги чуе...

Габриела Цанева

сп. "Картини с думи и багри", бр. 4/2023, 

в. "Литературно земеделско знаме", бр. 4/2023

Няма коментари:

Публикуване на коментар