Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам. В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивна сила на езика и ерудицията на автора, Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.
Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин
Терзиев е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и
различни сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и
към изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса
ми към есеистичното му творчество, защото то, само за себе си, е една необятна
планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.
Ще започна с необичайната архитектура на неговите
импресии, включващи лични авторови разсъждения върху определени, а често и
твърде аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от
стихотворения – известни стихотворения на класици на българската литература,
или пък съвсем непознати творби на неутвърдени автори. Преднамерено или не, в
едно есе можем да намерим имена от различни поколения, стихове с различна
ритмика и стил, но – обединени от общо послание; често съзвучно, но понякога
несъвместимо с настроението на лирическия „Аз“. И накрая, като препратка или
като основен аргумент, следва биографична справка за личността, провокирала
авторовите търсения. Понякога тази част е отделена като точен цитат/препратка
към уикипедия, или официален сайт, но понякога е най-съществената, макар и
имплицитна част от тъканта на есето.
Като главен редактор на списанието за литература и
визуални изкуства "Картини с думи и багри" съм щастлива, че имах
възможността да дам публичност на тези оригинални текстове, които се превърнаха
в ярки и красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се
опитваме да покажем.
В периода от юли 2022 до януари 2023 г., който обхваща
три броя на списанието /брой 3/2022, брой 4/2022 и брой 1/2023/ публикувахме 27
есета в онлайн изданието, като 10 от тях намериха място и в печатното ни
издание.
И това е така, защото есетата на Венелин Терзиев са силни
като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като
литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко, обаче, като
начин на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и
на неговите оригинални прозрения.
Идеята на автора да ги събере в книга бе навременна и
добра и се радвам, че той предложи ръкописа на издателство gabriell-e-lit.
Ще си позволя да направя обобщението, че включените
текстове могат да се обединят в три основни категории – есета-анализи на
творчеството на даден поет /или конкретна негова книга/, литературно-философски
разсъждения, концентрирани около определена тема, които са подкрепени или
изведени от цитати на няколко поета и есета в тесния смисъл на жанра –
есета/опити за търсене и намиране на смисъла на нещата от живота.
Всяка от тези три категории белетристично-философски
статии на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на
четящата публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това,
че са написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден,
едновременно с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от
мислещ, чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.
„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза на своя
автор и на обществото, в което живеем. Всяко есе е породено от конкретно
събитие, има своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива,
но всяко от тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто
като „стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на
плоскостта личност-общество.
В допълнение ще обърна внимание на оригиналния дизайн на
корицата, дело на арх. Десислава Димитрова и яркото присъствие на графичния
елемент в текстовото тяло, а именно – фотографиите на Божидар Генков и Венелин
Терзиев, вплетени органично в плътта на словото, като още един извор за
размисъл.
Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на
които са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са
родени в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или
извисяваща се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни
камъчета светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора,
но чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт – оня, от
който той гледа света и неговите, на света, и своите си, човешки проблеми. Но
това е друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…
