Не за първи път чета поезия от Димитър Пенчев. Познавам го и като автор на оригинална, мистично-психологическа, новаторска проза. Но трябва да призная, че новата му стихосбирка „Повярвах, повървях“, с подзаглавие „Поетични ерупции“ ме изненада приятно. Тя носи всички белези на една зряла, цялостна творба, която показва своя автор като поет, овладял изкуството на думите. Лирическа изповед, идваща и отиваща към безкрая.
Неслучайно математическият символ за безкрайност присъства на всяка страница от книжното тяло.
66 стихотворения за любовта.
66 импресии за чувството, което поглъща и изпълва лирическия „Аз“, което осмисля съществуването му и обезсмисля битийните лутания в търсене на неосъществимото… Стиховете – много изчистени, нищо излишно. Сгъстена емоция, наситена с преживяно и провокираща към съпреживяване.
Една книга, която обърква читателя още с оформлението си – повярвах, повървях, или – повървях, повярвах?! Нестандартен дизайн, каращ читателя да се освободи от нагласата на ежедневното и да подходи към текста задълбочено. Бяла корица с черни букви и една червена линия, която я разсича… Тази линия разсича всяка страница на две – текстът е центриран и симетрията доминира в зрителното поле на възприемащия – така всяка дума, всяка буква и препинателен знак нарушават равновесието и подтикват към дискомфорта на размисъла.
Оригинално е решението и за озаглавяването творбите – просто отличителен знак, маркиран стих, изтръгнат от същината на авторовото послание. И не само… Защото всяка поетична ерупция на Димитър Пенчев е безначално-безкрайна; смисълът се променя, смисълът е различен, но същностното словесно изразяване остава константно. И тук идва ролята на мислещия читател – оня адресат, който трябва да прозре зад привидността дълбочината и различните смислови напластявания.
Поетичният том излиза със знака на столичното издателство „Библиотека България“ в края на 2020 г. и с подкрепата на община Панагюрище по проект „Панагюрище – духовност и творчество в едно“. Редактор е Ива Спиридонова, оформлението и дизайна на корицата са дело Моника Комарницка.
Без съмнение, един голям успех както за поета, така и за издателския екип! И нека срещата на книгата с Читателя донесе много щастливи емоции на създателите й!
