Получих ръкописа на шестнадесетата стихосбирка на Тодор
Билчев в началото на лятото, когато изглеждаше, че пандемията отминава и
животът се завръща към нормалността, т. е. към онази банална безпаметност на
дните, позната ни от последните десетина години …
Пандемията не отмина – отново сложихме маските, но този път
маските вече не бяха намордници…
Не се учудих, че още с първите стихове авторът въвежда
темата за пандемията. Явно, не е възможно изкуството да отмине това световно
явление, породило недоумение, сепване, страх, подсъзнателна съпротива да се
приеме реалността – както умерената опасност от зараза и възможност за тежки
последствия, така и умишлено дирижираното нагнетяване на истерия, довели до
тотална промяна в ежедневието и поведенческите нагласи на индивидите като
клетки и обществото като цялостен организъм.
Онова, което ме впечатли в ръкописа, бе усещането, че
сатиричното начало при Тодор Билчев все повече взема връх над лиричното, а
умението му да се надсмива /кога добродушно, кога по-бодливо/ над лирическия Аз
и над читателя ми допадна и ме накара да се смея... Е, да, то беше смях през
сълзи, но по-добре в сълзите на живота да има и малко смях…
Стихосбирката е структурирана в три неравни раздела
„Извънредно положение“ /28 стихотворения/, „Извънредните“ /13 стихотворения/ и
„Извън реда – безадресно“ /70 стихотворения/ и макар заглавията сами по себе си
да внушава „извънредност“, то съдържанието и тематиката на отделните творби,
особено от третата част, е разнообразно и често следва своя ритъм - пулсиращ, жив лиризъм – далечен и чужд на
апокалиптичните заклинания, обмиващи мозъците ни в тон с извънредния световен
ред, предизвикан от вездесъщия, изпълзяващ от всички канали за информация Covid-19.
Авторът определя като сатира само първата част на
стихосбирката, а следващите две като лирика, каквото е и основното звучене на
останалите му стихосбирки. Факт е, обаче, че повечето литературни конкурси,
които е печелил Тодор Билчев, са за хумор и сатира и този сатиричен „дух в
бутилка“ избликва от всеки ред и строфа на настоящата поетична книга…
Не, не се чете лесно „Водопой за кръвопийци“. Стихосложението
често се сменя – като графика на кардиограма, ритъмът е неравномерен - понякога
спъващ, понякога побутващ, подканящ… Твърде много горчивина и житейска тъга, но
и ведрост, улавяне на мига…
Усещането, че надничаме зад рамото на автора и четем заедно
неговия дневник е още по-осезателно, сравнено с други поетични книги на Тодор
Билчев и това чувство идва не от датирането на отделните стихотворения, а
по-скоро от общото преживяване на световната криза…
Противно на очакваното, стихосбирката не е конструирана
хронологично и именно датирането на произведенията ни показва това. И –
противно на очакваното, авторът не ни води по апокалиптичния път към „края на
света“, а ни връща към нормалността на празничността, на традицията, на намереното
спасение в „святата нощ“ и в устоите на природата и природния кръговрат. Един
сложен замисъл за развитието на лирическата личност на поета и своеобразното
повествование на неговите преживявания, търсения и открития през лабиринтите на
времето, което в тази книга не е линейно, и дава възможност на автор и читател
да бродят и търсят в повече от едно измерение.
д-р Габриела Цанева,
редактор и издател
