ХИПНОТИЗИРАЩИЯТ МАРШ

Хипнотизиращият

марш

на денонощията

отеква 

в черепната ми кутия

и с равния си

ритъм 

ме изглажда;

разгражда 

безпощадно

същността ми

и ме разпилява...

Утаявам се

по слепоочията ти -

аз съм капката пот,

която попива в косите ти

и ги прави с вкус на море;

аз съм вятърът,

който свири в рапаните

на ушите ти,

за да ти върне морето;

оня лъч съм,

който позлати миглите ти

и те накара 

да се усмихнеш...

Утаявам се

по килима, 

върху който ще стъпваш -

и правя цветовете на

калдаръмчетата още по-цветни,

и правя връхчетата на

тревите още по-зелени,

и бодлите на

розите още по-остри,

и аромата на 

цветовете им още по-вкусен -

опиянявам пчелите,

които ще направят 

меда за теб още по-сладък -

ще го опиташ ли?

Затварям очи

и изчезвам

във въздуха,

който вдишваш -

всъщност,

изчезвам ли?

Хипнотизиращият

марш

на денонощията

ни убива

и ни превръща

в спомен...