ДЪЖДЪТ, НЕКАНЕН ГОСТ

Дъждът,

неканен гост,

слепи прахта по тротоарите...

Слепи са пръстите ми,

с които бърша строшените

камъни на спомените

си

за белите плочи на калдаръмите

за прашните сенки под кестените

за залеза,

който пада като капка кръв,

за изгрева,

който не помня,

защото го мечтая,

за теб

потънал в мълчанието си,

за мен.

Дъждът,

неканен гост,

изми сплъстените треви на лятото,

разреса косите на реките,

пулсира върху кожата на земята -

неканен гост,

който всички

чакат...