Заспивам върху ръцете ти,
сърцето ти пулсира в моите -
неравномерният му ритъм
боде пръстите ми -
прегръщам
таралежи...
Защо лятото си отива,
защо умората те превръща
в плевел,
който не мога да изтръгна,
който не мога да подрежа...
Цветята на лятото се разпиляват -
цъфтят очите ти,
полудели глухарчета;
цъфтят пак в жълто -
есенни минзухари -
свещи в полето -
очите ти светят в зелено -
пролет си,
пак пролет си,
когато лятото си отива...
Няма коментари:
Публикуване на коментар