СЕМЕ БЕЗ КРИЛЕ

Денят днес схлупи хоризонта си.

Не ме вълнува, че облаците падат

и тъпча капките им по паважа.

Без празник – дъжд вали...

Роса пълзи във въздуха, 
блъска се в стените...

Ръбовете на тревите 

са стоманени -

превърнати във остриета,

забиват се в краката ни,

раздират ни лицата.

Капе...

Без празник... мислите ми отесняха –

издува ги главата ми – като търбух,

и копчетата им се разхвърчаха.

Издува се главата ми – ще полети,

като балон със хелий...

Ще стихнат мислите ми,

глухо,

ще ги погълне тишината.

Стихът е кух. Главата ми-балон

се люшка - високо в стратосферата.

Защото пак избягах... там, отвън,

където хоризонтът е Вселената.

* * * 

Останах само семе – без обвивка.

Вятърът не ще ме носи над

нивята.

Птиците не ще закусват с мен...

И нищичко не ще поникне –

от семе, без криле.

ИГРА НА СЕНКИ

игра на сенки

и лъчи – роса върху

гората... плесен...

КЕСТЕНЪТ

Кестенът цъфти

в мъглата, сторък, държи
огньовете на
факлите, разкладени

от есента… Изгаря...

Студът чака да

отбрули душите ни –

падащи листа...

Кестенче се търкулна

в краката, живо е. Бяг...

* * *

И тъпча бодли

от плодове на кестен...

Боси ходила...

* * *

Тичат таралежи.

ДАВЯ СЕ

Светът пак бяга

далече. Далеч е. Не...

тихо се давя.

Изплувах, когато разбрах,

че мога да дишам вода.

И видях глави –

плуват... изтръгнали са

котвите си - вратове.

Разумът виси -

на скъсано въже. Прах...

ПЪТНИК

Вратата хлопна.

Спи домът. Пътникът се

завърна. Живот.

BNT2 24 01 2014

НОЩ БЕЗ ПОСОКА

Тихо и свежо.

Вали. Дълга есен – до

днес. Стъклата са мокри –

от скреж. Нощ пада...

Измита е. Вятър я

гали, дъжд я изпива

със лунни листа,

разплита косите й...

Закичва челото й...

* * *

Заблестяват алеите

в сребърно...небето – покров

над града става дневно и

каменно.

Спим - под барабанния звън

на дъжда. Ще си отиде

нощта. Ще ни остави – пак –

без посока.

СЪСТОЯНИЯ - отзвук от премиерата

ОТЗВУК ОТ ПРЕМИЕРАТА НА "СЪСТОЯНИЯ"
четете в Културни новини и  ТУК