РУСАЛКА

Тичам по брега…
Мидени черупки ми
разрязаха краката.

Вълните мият
кръвта. Отново станах
русалка… Тиха сълза.

МОРЕ-5

Магнолията
цъфна. Лястовица сви
гнездо под стряха.

Морето с бриз ги гали –
дърво и цвят и дом... и...

МОРЕ-4

Прибоят мълчи.
Слънцето се огледа -
видя дъното.

Небето заплака със
сини сълзи. Горчиво.

МОРЕ-3

Морето спи и
гларус го събужда със
целувка. Писък...

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СРЕД ЗВЕЗДНИ ТАЛАЗИ...

на баба

Здравей,
или
довиждане…

До следващия път,
когато пак
ще бродя в мрака;
нощта ще ме души;
ще тичам, ще хвърча -
по черните следи
на звездните талази.
Ще търся твоите очи -
забулени зад пелени
от прах, разпръснат
от раждането на звезди.

Довиждане,
или -
здравей…

Аз пазя всичко
в паметта си.
И още вярвам, че
ще се срещнем
зареяни там някъде,
където свършва
Времето.
Защото още не е
намерена онази
светлина, родена
от избухването
на Вселената.

МОРЕ-2

Вятър духна край
морето. Чайки в полет.
Гребен на вълна.

МОРЕ-1

Вълна облиза
брега. Капки по плажа...
Лунна пътека.

КРАЙ

Нощна лампа. Край
нея еднодневките
летят. Без утро.