вторник, 5 октомври 2010 г.

УТРОТО ПЛАМНА


Празникът свърши.
Само цветна хартия
остана. Мъртви цветя.

Утрото пламна.
Розово-синьо небе...
Сянка върху стената.

2 коментара:

  1. Заради тази сянка си е заслужавало да пламне. Възхищавам ти се, Габи! А рисунките ти... Рисунките са едно прекрасно продължение на поетичния ти свят. Не - на поетичната ти Вселена, защото те безкрайна, вечно дищаща, вечно разширяваща се.

    ОтговорИзтриване
  2. Много съм щастлива, че се открихме и все повече се опознаваме чрез творчеството си... Много, много съм щастлива, защото твоето усещане това, което се опитвам да изобразя с думи и цветове толкова близко до моето! Да, вечно разширяващата се Вселена - винаги съм искала да я обхвана и разбера...

    ОтговорИзтриване