четвъртък, 17 ноември 2011 г.

ГРАДЪТ ЗАСПИВА

















Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...

Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

2 коментара:

  1. Денят заспива,
    зимен здрач се спуска пак
    и няма я Луната...

    Скрежът втвърден е,
    бездомникът се плъзга.
    Под моста няма огън.

    Леко намигване, мила Габи. Беше ми хубаво да прочета стихотворението ти. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации