Ирисите
ти -
син простор над мен. Светят
въгленчета
в пепелта.
Докосват
ме и
галят
като дъжд, като
роса.
Тежка тишина.
***
Изпосталяло
време –
безцветно,
беззаветно,
безвкусно
–
сух
залък в гърлото,
преглъщам
беззвучно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар