„Мурзилки“ е поредният сборник с художествени и теоретични текстове на Димитър Анакиев, който излиза със знака на издателство gabriell-e-lit – първо като електронна, а по-късно и като печатна книга. Българският читател, изкушен от теорията и практиката на източните поетични форми вече добре познава името на автора и знае, че всеки негов труд е още един щрих към портрета на японската култура, естетика, философия и разбира се – поезия!
Настоящият том е своеобразна сплав от публицистика и лирика, която съдържа „душата на поета“ – онова, което е най-ценното качество на всеки, който с думи е решил да променя света.
Да кажа, че текстовете на Димитър Анакиев са интересни, изненадващи, вълнуващи, заредени с емоция и граждански патос – е вярно; но те са и нещо повече – те са важни. Важни за литературата и нейното развитие, разбиране и обогатяване. Това са текстове, които градят ново теоретично и естетическо пространство, но те са и текстове, които освобождават, които показват пределите на възможното; показват и онова, което е отвъд!
В този смисъл, лично за мен цялата му литературна дейност е като откровение – това ме прави, без съмнение, пристрастна. Пристрастна ме прави и личният ми философско-политически поглед върху света и случващото се в съвременното общество – твърде близък до онова, което Димитър Анакиев прокарва като водеща авторска теза и позиция чрез творчеството си. Но - изкуството е пристрастно. То не се възприема и, следователно, не може да се преценява обективно. И все пак - когато съществува, когато го има - не може да остане незабелязано. А в "Мурзилки" има изкуство.
*
Сборникът съдържа 83 хайку, които авторът определя като „работнически“, 17 танки, 5 хайбуна, писмо и 3 статии. Текстовете са структурирани по-скоро тематично, отколкото жанрово, като художествените послания и изразената чрез тях гражданска позиция са ярки, силни и донякъде балансирани, донякъде усилени от теоретичните статии, които имат не само познавателно значение, а са и своеобразен мост между поколения и континенти. Чрез немалкото цитати на японски поети – класици и съвременни автори, статиите се превръщат и в мерило за онова, което правим и което наричаме българска национална литература – включваща все повече оригинални авторски хайку, танка и хайбуни.
Някои от творбите и статиите, включени в изданието, вече са достояние на читателя чрез публикации в сп. „Картини с думи и багри“, а други – чрез публикации в авторския профил на Димитър Анакиев във фейсбук. Събрани заедно, те имат различно, мощно послание.
Няма да анализирам всеки стих и всяка мисъл – общото усещане, което остава у читателя след последната страница е за една книга, изпълнена с човеколюбие. Един ерудит говори просто за нещата от живота – за бедността, умората, войната, отчуждението и донякъде – за отчаянието. Онова, което е нужно, за да променим обществото и себе си е да една крачка от нас, но не го достигаме, защото нещо/някой ни пречи да го видим. И това е трагично. Изборът на посредствеността, на осакатените духовно самопродадени личности, който властва и измества, размива, обезличава и компрометира либерално-демократичните ценности – онези, достигнати в днешния век, тъй много стрували на човечеството.
Ще завърша със самооценката на автора, споделена в предисловието към сборника: „Книгата „Мурзилки“ е първата книга в жанра „работническо хайку“, която се появява в корпуса на българската литература, както наскоро излезе книгата „Годината на дъждовника“ на Ана Стоянова, първата книга в жанра „народно хайку”.
Сборникът „Мурзилки“ съдържа повече от сто стихотворения и кратки прозаични текстове, които хвърлят нова светлина върху работническата поезия и насочват читателя към личностна и национална еманципация със стремеж към свобода и човешко достойнство.
Това е „стил“, който никога не може да бъде старомоден.“
Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне от платформата за електронни книги на издателството.
Наскоро получих от Огнян Стамболиев електронното издание на най-новата му книга – „Запленени от сцената“ с подзаглавие „Портрети на оперни артисти по повод 75 годишнината на Русенската опера“, заедно с кратка анотация, от която, както и от заглавието, става ясно, че тя е посветена на творците, работили за операта в Русе, един от водещите български музикални театри, по повод нейната 75-годишнина.
Да кажа, че обичам Русенската опера, е малко! От ранното си детство съм пленена от оперното изкуство.
*
Музиката на оркестъра, живият глас на солистите – буквално резонираха в детската ми душа и я правеха огромна и безгранична! Може би точно в салона на този оперен театър се влюбих в човешкия глас, защото именно там усетих неговата сила и способност да се отделя от своя материален носител, и – превърнат във въздушно трептене и емоция да променя и възвисява. Тук усетих силата на мига и неговата единственост – в противовес на изкуството, уловено и замразено в записа, направен преди години – онова „завинаги“, което струеше от плочите със записи на Енрико Карузо…
Може би затова тази книга е толкова ценна, лично за мен, и – без съмнение, за много любители на музикалното и изпълнителско изкуство. Между кориците й са събрани десетки статии и студии на Огнян Стамболиев, писани през години и десетилетия за дейци и творци, изградили и вградили себе си и таланта си в Русенската опера.
*
Композицията на сборника е разчупена и многопластова. Изградена от четиринайсет неравни като обем части, тя преплита времевите и професионалните рамки, в които са поставени героите на своеобразното повествование, или – късчетата от мозайката, която рисува портрета на театъра – единен в своята неповторимост и протяжност през десетилетия, епохи и поколения.
Поколения… Това е разковничето – поне за „времевата“ рамка.
*
Огнян Стамболиев поставя портретите на оперните изпълнители – певци в пет раздела – „Основателите“ – с три обширни статии-портрети на Кирил Кръстев, Пенка Маринова и Николай Здравков – едни от най-ярките таланти, но и първи, дошли с изгрева на музикалния театър в Русе.
Следват творците от „Първото поколение“, „Второто поколение“, „Третото поколение“ и „Четвърто поколение“…
Ще бъда изчерпателна, като спомена имената им. Много от тях – от трето и четвърто поколение съм слушала и обичам като изпълнители… за други съм слушала… истории, като приказки.
*
И така – книгата ни запознава с първото поколение – Косьо Лунгов, Величка Кирова, Никола Абаджимаринов, Стефан Георгиев-Хернани, Тодор Маринчевски, Христо Крондрев, Алексей Милковски, Николай Гаубич, Никола Николов и Кирил Захариев, Брилянта Кеворкян, Елисавета Йовович…
А след това и с второто, по-младо, но за мен все още „легендарно“ поколение – Евгения Бабачева, Иван Димов, Неделчо Павлов, Ана Георгиева, Йорго Стефатов, Елевина Стоицева, Борис Цветков, Атанас Ананасов, Ана Ангелова, Тодор Бонев, Маргарита Праматарова-Радулова, Спас Венков, Мария Бохачек, Снежина Якимова, Михаил Мартинов, Надя Харитонова, Неделчо Деянов, Асен Селимски, Цветана Тодорова, Добрин Маников, Мими Николова, Михаил Петров, Милко Касабов, Маргарита Начева, Косена Кирова, Люба Вълкова…
*
Огнян Стамболиев не пропуска вокалните педагози, като отделя специална статия за заслугите им за формиране и издигане на таланта на певците и хористите.
Тази глътка въздух може би е необходима за читателя, за непредубедения любител на музиката и операта – защото понякога сме склонни да забравим, че зад прожекторите на сцената, зад аплодисментите и цветята, зад ласкателствата на пресата – стоят труд, дисциплина и отдаденост да изкуството – понякога до крайно изтощение, напълно.
Следва „парадът“ на третото поколение – Евдокия Здравкова, Мария Венциславова, Златан Маринов, Роза Митова, Стефан Димитров, Пенка Дилова, Марин Илиев, Иван Добрев, Кунка Кузманова…
*
И тук, в средата на сборника, авторът поставя режисьорите. В петата част, „Режисьорите“, той представя с шест обемни, тематично обединени статии Драган Кърджиев, Петър Райчев, Стефан Трифонов, Евгени Немиров, Димитър Узунов и Михаил Хаджимишев.
За да продължи с най-„видимите“ представители на оперното изкуство – изпълнителите от четвърто поколение – Виолета Шаханова, Иван Стоев, Иван Консулов, Стефка Евстатиева, Евгени Ганев, Стоян Стоянджов, Анамари Папазян, Йоланта Николаева, Константин Янков, Галя Горчева, Александър Динков, Димитър Кюркчиев, Емилия Ботева, Валентин Пейчинов, Красимир Куртаков, Любомир Дяковски, Аделаида Якимова-Фурнаджиева и Венцислав Атанасов.
*
Отново авторът прекъсва триумфът на артистите, за да представи пред читателите онези, които синхронизират и водят музикантите в лабиринта на музикалното произведение – диригентите. Самото заглавие на седмата част въплъщава авторовата оценка за онези, чиито творчески портрети рисува – „Диригенти от световна класа твориха в Русе“.
Не, не всички те са вложили целия си творчески и жизнен път в темелите на Русенския музикален театър, но тяхната палка е давала живот на едни от най-ярките постановки, дарили поколения русенци с щастието да съпреживяват музиката с част от елита на световното изпълнителско изкуство. Тук виждаме имената на Константин Илиев, Добрин Петков, Любен Пинтев, Михаил Ангелов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Димитър Манолов, Ромео Райчев, Веселин Байчев, Иван Филев, Георги Димитров, Милен Начев, Георги Чапразов и др.
*
Интересно и някак съвсем „безсистемно“ е прекъсването с осма част – „Моцарт на русенската оперна сцена“, в която са включени само две статии – за дейността и творческия път на Пламен Карталов и Иван Кюркчиев,
Следва още една „оскъдна“ откъм брой на статиите част, но богата със съдържанието си и нагнетената емоция от докосването на читателя до личностите двама изключителни творци – в деветата част на сборника Огнян Стамболиев представя два разговора – интервюта с композиторите Парашкев Хаджиев и Константин Илиев.
И отново се връщаме към онези, не са в центъра на музикалната постановка. Този път те градят нейния фон, и това са представените в десета част творци – „Оперният хор и хормайсторите“ – Илия Илиев, Томина Сидова и Стелияна Димитрова.
*
И от тези, които са в „периферията“, авторът ни връща към „двигателите“. Те, отново са невидими за зрителя, но без тях не би имало опера. И Огнян Стамболиев ги събира в единайсетата част на сборника –„Трима градители на музикален Русе“ – това се директорите Георги Чендов и Михаил Кътев и маестро Христо Дюлгеров, както и младите диригенти Евгени Димитров и Арто Чифчиян.
Следващата част е посветена и носи надслов „Второ поколение режисьори“.
В нея са се запознаваме с творческите биографии на Константин Димчев, Цветана Андреева-Прохазка, Веселина Манолова, Ваня Бъчварова и най-младият, Теодор Стамболиев
Няма театър без сцена, няма сцена без художник. И в предпоследната част виждаме словесните портрети и отдаденото внимание на „Художниците“. В две статии са представени щатните творци на четката Иван Попов и Петър Попов
Последната част е озаглавена „Малко история“ и съдържа две кратки статии – едната разказва предисторията на двата стълба на музикалната сцена в Русе – операта и филхармонията, а другата е биографичен портрет Александър Йорганджиев, когото авторът нарича „Бащата на музикален Русе“.
*
Това изчерпва описанието на формалното съдържание на книгата.
Отвъд него е собствената емоция на спомена от конкретна постановка или преживяване, свързано с нея, на любовта към музикално произведение, на онова звучене на ариите на любими персонажи и изпълнители, което носим в съзнанието си… Отвъд него е и емоцията на автора, който ни въвежда в един отминал свят, но и в онова, което този свят ни е оставил – жив театър, жива сцена, на която изявяват таланта си нови поколения музиканти, художници, режисьори и певци.
Огнян Стамболиев не е просто „зрител“, нито само „хроникьор“ на тази история. Неговият жизнен и творчески път е дълбоко свързан с по-новата съдба на Русенската опера. И – като пиша „съдба“ – това не е пресилено. Най-близките му хора са част от плътта и духа на Русенската опера – сопраното Виолета Шаханова и диригентът Теодор Стамболиев. Той пише за операта и оперното изкуство, за сцената и нейните герои със страст и разбиране. Не, той не е „зрител“. Не е и „участник“ в събитията. И тази негова позиция е уникална и дава на читателя своята неповторима същност – едновременно обективна, но и много съпричастна… Защото за Изкуството може да се говори само по този начин; защото Изкуството може да се преценява само така.
*
Да спомена в своя обзор всички имена, събрани от Огнян Стамболиев в новата му книга „Запленени от сцената“, посветена на 75-годишнината на Русенската опера е моят начина на изразя уважението, възхищението и преклонението си пред хората, дали своя принос към развитието на великото изкуство на операта и за просперитета на музикалната сцена в родния ми град.
В заключение – пред читателя е един много сериозен труд, който не се изчерпва със селективната дейност при подбора на включените произведения, писани през годините – сама по себе си „оценка от перспективата на времето“ за статиите и приносите на творците, споменати в тях, за изграждането на яркия портрет, който авторът представя.
*
Освен живот като електронно издание, книгата излиза и като печатно издание на изд. „Авангардпринт“ – Русе, с финансовата подкрепа на Община Русе, Програма „Култура“ – 2024. Използвани са снимки от Фото Ставрев, Иван Цонев, архив на Русенската опера, на д-р Веселина Антонова и личен архив на автора. За корицата е използвана снимка на Владимир Петков.
И, преди да завърша тази статия, с която искам да сближа читателя с новата книга на Огнян Стамболиев, ще цитирам няколко изречения на рецензентите на изданието проф. д-р Боянка Арнаудова и проф. д-р Румяна Каракостова:
„Запленени от сцената“ представя мащабна панорама на десетилетията, в които Русенската опера, принципно на високо художествено ниво представя и класически шедьоври, и образци на съвременното оперно и балетно, включително и българското, творчество.
И наред с документалността и обективността, особено ценно качество на книгата е и включването на лични спомени и впечатления, благодарение на което авторът постига емоционални описания на събитията. Опитен и компетентен наблюдател на случващото се в Русенската опера, Огнян Стамболиев цели на базата на богата документация, посредством концептуални фрагменти от историята й, включително на собствените спомени, разговори и контакти, да очертае магистралните линии в развитието на театъра.
Което придава специфична оригиналност на текста и предизвиква още по-голям интерес към многоцветното описание на събитията и атмосферата в града, на важните фигури, които с любов, талант и всеотдайност са градили Русенската опера в продължение на 75 години.“
Проф. д-р Боянка Арнаудова
*
„Замислена като своеобразна антология от творчески портрети на забележителни артистични фигури, основно: солисти, диригенти, режисьори, сценографи, хормайстори и „директори – градители“ (според сполучливото авторско определение), възприемани през годините и като разпознаваема емблема на Русенската опера, книгата на Огнян Стамболиев несъмнено респектира, както с многопрофилния си обем, така и с достойната за днешното му посвещение сериозна изследователска рефлексия.“
