Към творчеството на Пламен Легкоступ ме насочи едно интервю по повод неговата 66-та житейска година, в което той отговаря на въпроси на Венелин Терзиев. Интересните въпроси предизвикват интересни отговори, които провокират нови въпроси и водят към размисъл.
И така, това интервю, публикувано в бр. 2/2025 на сп. „Картини с думи и багри“ отвори за мен портал към творческия свят на художника.
А знаем, че всеки художник има своя концепция за света и представянето му чрез изказа на визуалното изкуство. И всеки разговор с художник, всяко говорене за художник – без визуална препратка към неговото творчество би бил недостатъчен.
Риба Катцалкоатъл
Да, когато говорим за Пламен Лекхоступ, или с него – не може да не стане дума за рибите – те присъстват като елемент, или като основен образ/обект в голяма част от живописните му платна и графични фантазии. А те са сложни светове, които изискват от зрителя внимателно вглеждане в детайла, в многопластовата перспектива, в композиционното решение.
Абсент, акрил върху платно, 60х80 см.
Виденията, родени в сънищата и опиянението – отражение на света и вплитането ни в него. Градската среда, със своите проблеми на пренаселеност и доминация на машината над индивида, пейзажът, с основните си характеристики – море-небе-слънце; триизмерността на битието – над-върху-под с намигване към баснята „Орел, рак и риба“… Всичко това съществува едновременно в тази декоративно съвършена творба!
Алхимия на движението
В „Алхимия на движението“ споменатите теми са детайлизирани. В дълбочина е представено сърцето на машината – обществен организъм, в което се помещава и нашето съкровено „Аз“… Рибата проговаря с философията на взаимосвързаната общност, в която изгубваме индивидуалността си. Не знам защо, но тази картина странно ми напомня моята представа за цивилизацията на джосерите от научнофантастичния роман на Дейвид Брин „Войната на ъплифта“ – онези сборни същества, подчинени на една част от себе си, която ги лишава от свободна воля.
Много красиви, изящно изградени творби са „Зеленият път“, Дървото и „Под червеното слънце“, които също тематизират урбанизацията, но дават и насока за нейното преодоляване чрез свързването на човека и изградената от него среда с природата – дърво, океан, слънце, цъфтеж…
Зеленият път
Дървото
В първите две платна е загатната идеята за завръщането и сливането с първичните елементи на природата.
В третото тя е развита напълно – в дълбочина и в детайли.
Под червеното слънце
Съществена част от житейския път на художника е свързана с пребиваването му в Китай и взаимодействието му с китайската култура и обществена традиция.
Тази „следа“ лесно се открива в някои от платната му:
Китайска антична керамика
Видно е обаче, че индивидуалният авторов почерк не се подчинява на външни параметри.
Онова, което движи творческите му дирения се индуцира от вътрешните измере-ния на духовността и естетическия усет.
Следващите две творби красноречиво илюстрират това. В литографията „Духът на виното“ керамичните съдове, които изглеждат основен елемент на изображението – като обект и композиция, всъщност, нямат значение; нямат значение за духа на изобразеното – онова, което е есенцията на творбата. Съдът остава външното, необходимата обвивка, плътта… И няма никакво значение дали тя носи белезите на античната китайска, или античната гръцка керамика… Защото „героят“ на изображението е олицетвореният Дух – онова, което ни кара от древността до днес да забравим ежедневното и да потънем в мечтаното.
Духът на виното – литография, 80х100 см.
Ин и Ян
И така, символът Ин-Ян, свързан дълбоко с китайската митология и философска мисъл запазва уникалния авторов почерк, а керамиката, избрана да изгради натюрмортната рамка на живописното платно, или литографския отпечатък върху хартия, остава изненадващо еднаква като форма и декоративно решение.
Следващите три изображения са доказателство за константен естетически изказ, който преминава през различни жанрови решения, за да запази автентичността на авторовата естетика.
Владетелят на виното, сериграфия
Антични съдове, сериграфия
Градът на Драконите, литография
Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 2/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар