ОЧИТЕ НА ГРАДА, ИЛИ ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ ОТВЪД ДЕЛНИЧНОТО И ГРАДА - рецензия
Пред мен е втората стихосбирка на Рени Васева "Очите
на града", изд. "Многоточие-М", София, 2019 г.
Книгата излиза под редакцията на Ивелина Цветкова, дизайн
на корицата и оформление Даниел Меразчиев.
И ми е трудно да продължа... не защото няма какво да
кажа, а защото е твърде много.
Запознах се с Рени Васева преди няколко месеца, през
пролетта на 2019-та - първо, чрез поезията й, която избликваше като свежа,
живителна сила от монитора ми, караше ме да вкусвам живота вън – да усещам,
слънцето, морето, бурята, да усещам вятъра върху лицето си, да виждам – с
нейните очи... И това ми хареса.
После се запознахме и в реалния свят, на премиерата на
списание „Картини с думи и багри” в Столична библиотека, в началото на лятото,
на 19 юни, когато тя скромно излезе пред публиката, за да прочете своето любимо
стихотворение (Лозницата), невключено в
списанието и каза няколко думи за себе си... Разбрахме, че е учителка по
литература и съвсем отскоро е започнала на пише поезия...
Не личеше. Нито от стиховете, които публикуваше в
интернет, нито от първата й стихосбирка "Погледи", също на изд.
"Многоточие-М" и спечелила конкурс за поезия на издателството.
Рени Васева пише с лекота за всичко, до което се докосва
и всичко, до което се докосне получава нейния отпечатък, отпечатъкът на поглед,
който прониква отвъд делничното, отвъд очевидното.
Нейната поезия е стихийна, но не защото е неовладяна, а защото
е многопластова; тя прелива от образност, метафорите се гонят и застъпват, мелодиката
на словото кънти – не в ушите, кънти в съзнанието на читателя... и ако онова,
което чувате ви звучи познато, то не е защото сте го чували преди, а защото го
мислите... защото го виждате с нейните очи.
Още при първия ми досег с творчеството на Рени Васева
знаех, че тя е необикновен автор,
различен от повечето днешни поети, на които свободата на интернет
пространството дава лесна гласност. Защото гласът на Рени Васева е твърде ярък,
автентично нейн, за да се смеси, или да остане незабелязан в посивяващия от
бързо сменящи се шарении литературно-поетичен живот, на който сме свидетели.
Трудно е да се направи разбор на тази стихосбирка, събрала 101 творби, защото
всяко стихотворение е една различна картина, но и всяко води към следващото в
едно необикновено, задъхващо приключение. Трудно е да се прочете тази книга,
защото не ти се иска да я оставиш, преди да си стигнал последната страница и в
същото време е трудно да понесеш товара на образното богатство и посланията,
които то носи. Защото всяко стихотворение е една кулминация, един връх, който
читателят изкачва, за да види следващия.
Горещо препоръчвам „Очите на града” на всеки, който е
готов да тръгне с автора към върховете на поетическото изкуство и оттам да
погледне света – хоризонтът е замайващо широк и прекрасен:
