КАРТИНИТЕ НА СТЕНАТА

КАРТИНИТЕ НА СТЕНАТА

Картините, забодени,

висят на стената –

като насекоми

в колекция на ентомолог.

Крилете им –

счупени,

в рамки

заключени

очите на сградите,

залепнали за двуизмерната плоскост

на платното протягат ръце,

като от друго измерение вият...

картините идват,

за да изтрият спомените ни

от оня, паралелния свят,

в който се крием,

когато в душите е празно,

когато няма къде да отидем,

когато вече няма къде да отстъпваме –

от мечтаното,

желаното

наше щастие,

живот,

свобода –

или

просто онова,

другото,

изгубеното

останало от детската ни същност...

Картините,

забодени като препарирани насекоми,

висят – прободени от безразличните ни очи,

висят сами,

безпомощни,

безпосочни,

безполезни –

като опаковки

на скъпи подаръци...

Но подаръците ги няма.

Мъртви са уловените мигове,

мъртви са,

залепнали на платното,

двуизмерни,

безвременни,

хванати в рамки, затворени...

Рани

парят по стената,

кървят,

капят по бялото празно на стената,

на съзнанието...

Отчаяние –

изкуството е убиец...