сряда, 1 януари 2014 г.

МЪГЛА

Мъгла.
Някъде много далеч стъклата на прозорците се изпотяват –
бликнали ручейчета върху челата им,
а дърветата – други Вселени,
са облекли мокри премени –
прилепнали по телата им,
лъщят празнично, текат им сълзи,
искрят...
Отронени капки искреност -
попиват в мъглата.
Нечии стъпки отекват в пустата улица.
Ехото глъхне в сивата плът на асфалта,
попива в мъглата –
като парчета истина...
Изстива...
Някъде много далеч слънцето грее, пламтят клепачите му -
палачи на мъглата,
пламтят капките върху клоните, 
празнично – като пайети на карнавал...
***
Чувствам се клонинг на себе си.
Мъглата пълзи от прозореца,
впива се в стаята, впива се в мен.
После си отива – като прилив,
отмива ме, оставя ме – оглозган бряг;
бягам от себе си, навътре във себе си,
Търся даровете на прилива...
Мъгла.
***
Вслушвам се в отминаващите мигове.
Годината се отрони – като ден.
Ранени оставаме да чакаме –
нов залп от закъснели фойерверки?
Ново бъдеще?
Изхаби се бъдещето.
И фойерверките се изхабиха –
биха,
убиха
бъдещето.
Фойерверки - думи,
фойерверки – обещания;
фойерверки с царски,
с генералски
блясък –
пясък...
Бледни,
уморени,
бедни,
безнадеждни –
ракети и светлинки
мигат в нощта...
Вървим през мъглата унили,
увили тела и глави
в дрипи от мечти...
Само дърветата са облечени празнично –
като фарове светят –
мокри в мъглата.

***

В мъгла намирам
думи-скелети. Плътта
къде остана???

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации