МЪГЛА

Мъгла.

Някъде много далеч стъклата на прозорците се изпотяват –

бликнали ручейчета върху челата им,

а дърветата – други Вселени,

са облекли мокри премени –

прилепнали по телата им,

лъщят празнично, текат им сълзи,

искрят...

Отронени капки искреност -

попиват в мъглата.

Нечии стъпки отекват в пустата улица.

Ехото глъхне в сивата плът на асфалта,

попива в мъглата –

като парчета истина...

Изстива...

Някъде много далеч слънцето грее, пламтят клепачите му -

палачи на мъглата,

пламтят капките върху клоните, 

празнично – като пайети на карнавал...

***

Чувствам се клонинг на себе си.

Мъглата пълзи от прозореца,

впива се в стаята, впива се в мен.

После си отива – като прилив,

отмива ме, оставя ме – оглозган бряг;

бягам от себе си, навътре във себе си,

Търся даровете на прилива...

Мъгла.

***

Вслушвам се в отминаващите мигове.

Годината се отрони – като ден.

Ранени оставаме да чакаме –

нов залп от закъснели фойерверки?

Ново бъдеще?

Изхаби се бъдещето.

И фойерверките се изхабиха –

биха,

убиха

бъдещето.

Фойерверки - думи,

фойерверки – обещания;

фойерверки с царски,

с генералски

блясък –

пясък...

Бледни,

уморени,

бедни,

безнадеждни –

ракети и светлинки

мигат в нощта...

Вървим през мъглата унили,

увили тела и глави

в дрипи от мечти...

Само дърветата са облечени празнично –

като фарове светят –

мокри в мъглата.

***

В мъгла намирам

думи-скелети. Плътта

къде остана???