вторник, 10 октомври 2017 г.

ЗАХАРНИ КЪЩИЧКИ

Струпани камъни
до трупа на дърво.

Кой събра в шепа
дните ми?
Кой стъпи
в стъпките ми?
И вместо
в захарната къщичка
на мечтите си,
зарових пръсти
в краха
на живота си...

Във фабриката
за сладкиши
мирише
на ванилия и мед,
шуми листопад
от шоколадови пръчици –
захарни къщички
и сладолед...


***
върху тревата -
прах от венчелистчета –
очакване


събота, 16 септември 2017 г.

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Топлината пълзи по въздуха,
попива в кожата, враства се
в костите - течението на кръвта
я отмива, все по-навътре
я всмуква - до всяка гладна клетка,
до всяка глътка вакуола,
до всяка локва цитоплазма...

Топлината пълзи, не спира
от задъхването на почвата –
все по-дълбоко потъва влагата,
все по-дълбоко се влива
във вените на дърветата...
Изтича кръвта на съществата,
които дъвчат светлина
и повръщат храната ни...

Топлината пълзи, впива
зъби във залеза, боса си,
отънялата кожа на ходилата ти
пие огъня на луната и сънуваш,
че стъпваш по пламъци...
Топлината пълзи, няма си –
пот и сълзи текат от лицето ти...
облаци...

неделя, 27 август 2017 г.

ДВОЙНИЦИ

образ в образа -
огледало в огледало;
бягаща перспектива,
подкосено стъпало,
раздвоено съзнание,
изострено осезание:

роклята ти лежи
захвърлена върху стола –
водопад
от червена свила
и мека отрова...
Котаракът забива
острието на ноктите си
в тъмните гънки –
докосва с устни
плътта ти – 
ти си красива –
бакърена кожа
и бели зъби...

четвъртък, 24 август 2017 г.

НАДЕЖДА

Заравям пръсти в косите ти,
като в козината на куче –
обичам те,
потъвам в очите ти,
чакам те –
да се завърнеш,
да ме прегърнеш,
да спориш,
да вриш –
думите ти
да смъкнат кожата ми –
до мускул,
до кост,
да цвърчи душата ми –
да кипи
до голо,
да боли,
да съм будна –
от думите ти…
няма ги,
няма си…
И пак –
заравям пръсти в косите ти,
обичам те,
потъвам в погледа ти –
като в очите
на куче –
обичаш ме,
галиш ме,
душиш ме,
вплиташ пръсти
в ръцете ми,
давиш се –
в очите ми,
които те
чакат –
да се завърнеш…
Тук си,
мокра,
удавена,
задавена,
до голо отворена
рана,
раздрана,
разпъната,
просната,
съхнеща,
тръпнеща,
блудна,
будна,
душаща,
дишаща,
жадна,
пожар…
Пожар си –
обичам те –
няма,
скована,
заключена –
ти си стихия –
по-жива
и истинска
от скотска
тълпа.

неделя, 20 август 2017 г.

ЗАЛЕЗЪТ РАЗПЛИТА КОСИТЕ МИ

залезът разплита косите ми,
потичат по мен – водопади,
нощта ме разтваря в очите ти –
идол съм, с дъха си ме галиш...

свещи разтапят телата ни,
светулки догарят, като цигари,
гола улавям вятъра –
къде те отвя в съня ми...

Архив на блога

Търсене в този блог

Последователи

Популярни публикации