Показват се публикациите с етикет Иван Додов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иван Додов. Показване на всички публикации

събота, 17 февруари 2024 г.

ЗИМНОТО НАСТРОЕНИЕ В АКВАРЕЛИТЕ НА ИВАН ДОДОВ

ЗИМНОТО НАСТРОЕНИЕ В АКВАРЕЛИТЕ НА ИВАН ДОДОВ

 „Една прекрасна картина и в най-скромния дом е признак на богатство! Празник за душата...

    Когато се вгледаме в една картина, времето спира. И разбираме колко лесно е да уловим този миг и да си го подарим – за да имаме време. Време, в което да забравим трудностите и да дадем път на добротата. Време, когато отваряме сърцето си! Колко лесно е да го направим – за себе си и за другите. Да подарим на обичните и близки хора миг, в който да потънат – като в прегръдка!

    Зимните акварели на Иван Додов са един чудесен подарък! Зарадвайте себе си или приятелите си с новите творби на един от най-добрите съвременни български акварелисти!“

Зорница Харизанова

    Тези думи на Зорница Харизанова придружаваха писмото ѝ с акварелите на Иван Додов, които споделям тук, както и с читателите на сп. „Картини с думи и багри“!

 


Зимна магия

    „Толкова изящни и ефирни – истинска мечта за зима!“ – мислено възкликнах, а пръстите ми вече пишеха отговора ми – „Как искам да успея да „избягам и да се скрия“ в тези толкова чисти пейзажи!“

    И потъвах в съзерцание – всеки път, когато се вглеждах в тях…

река от течен мраз
и светлина,
замръзнала гора –
изгубени монети
за паничката на просяка

    Не, не търсете непременно пряко съответствие между настроението на пейзажа и моята поетична интерпретация… Не търсете връзка и между авторовото заглавие на картината и нейното въздействие върху сетивата и въображението ви.

затрупани спомени;
клоните на невроните
изпускат родния дом –
хипнотичният поток
на човешки мравуняк

 













Родна топлина

Увлича ме турбулентният поток на облаците, смесени с мъгла. Усещам с кожата си влажността на четката, която очертава билото, но не посяга към небето. Там водата и боята ще се смесят, погълнати от мъхестата структура под тях – сърцето на хартията… А аз потъвам в синия въртоп на планината.

 

 


Зимно настроение

 

отражения –
огледалният образ
на мечтите…
никога не са важни
чуждите сънища

    В сумрака търся отражението си в потния прозорец – ситният дъждец ръси елите под балкона, но пръстта под тях е суха. Някъде съвсем близо, сред зимните дървета криволичи тъничката нишка на Дървенишката река и ми е есенно, есенно-пусто.

Кучешки лай! Връща ми зимата. 

лай и сняг –
в мокра козина търся

звезди…палав смях


Отрупан със сняг

     Бор, отрупан със сняг! Синкави сенки, синкави клони – скрежни, улавят мътните лъчи на слънцето, изпуснати от мъглата. После – подпалват зеленото на игличките, правят го есенно-златно. И някъде снежното става лилаво, и розово, охрено-земно; смекчава синьо-белия здрач.         Колко са цветовете на зимата?!

    Цяла приказка…

Зимна приказка

     И там, сред безликите капки изплуват смътните силуети на треви и храсти, хрупат стъпки.

Стопанинът ли се завръща?

сънува пролет
старата къщурка –
цъфналите сливи

    „Зимна приказка“ е една акварелна симфония! Тази картина съчетава изяществото на техниката мокро в мокро, която оставя на случайността разлива на цветовете и очертанията на формите с една изключителна прецизност на рисунъка, характерна за съвсем различен вид изкуство. Тук петната на облаците и снега съжителстват с начупената линия, чертаеща фракталната плът на клоните – сякаш изписани с писец, а акварелният молив, подсилващ сенките има мекотата и покривността на пастел.

„Светлината на зимата“ е различна. Тук четката на художника създава формите, които ни представят замръзнал снежен храст, натежали борове под белия кожух на зимата и хълмове, потънали в сенки под случайната игра на разкъсани облаци, замръзнало езеро и светлина… 

Тук цветовете на зимата са само загатнати. Тяхното пълно разгръщане ще се случи в „Зимни цветове“.

 

Светлината на зимата

 

зимни пожари –
тихото езеро
зад дърветата

*

залез в планината
маршът на сенките
в затрупано селце

 


Зимни цветове

    Кое прави тези две картини толкова различни, въпреки прожектора на слънцето, насочен срещу нас, въпреки насече-ните сенки, разсичащи пейзажите и лумналата светлина?

    Бодат иглите на боровете и елите.

    И зрителят се свива на кълбо. Самотен атом в окото на Природата. Пронизва го усещане за изолираност и самота. Величие и тишина. Замръзнал миг. И само шепотът на сенките е оня намек за движение, което връща идеята за кръговрат и вечност.

    А после – вижда златото на залеза, разлято в небето над заспало под снега селце.

    Оголени дървета над притихналите покриви, а сенките под стрехите се сливат с настръхналите плетове… Ще цъфнат пролетта дърветата, ще има смях в градините и в горските поляни. Ще има ли? А – пушат ли комините?!

    Тук отново зрителят е лице в лице със самотата. Пустотата на изгубеното присъствие…

И, сякаш загърбили залеза, продължаваме по пътя на сенките, за да постигнем съзнателно сливане с неподвижността на зимата… Спокойствие… И изведнъж – бълбукането на вода сред снежни преспи!

спокойствие –
бълбукането на вода
сред снежни преспи

В този акварел лъкатушенето на реката е изправено от стрелата на сянката на невидим обект. Зад гърба ни е – неизвестен.

 


Спокойствие

    Тази неизвестност разрушава равновесието на композицията. Тя загатва за онова, невидимото, което стои зад всяко спокойствие, зад всяка привидност.

самотен път към върха
шумът на река

зад гърба… животът

    Този пейзаж впечатлява с привидната си простота. На преден план ни посреща чисто, еднородно-синкаво възвишение, на билото на което са сгушени няколко къщи. Да, именно – „на билото сгушени“. Зад тях, загатнати, дърветата се сливат с облаците и небето. Тук къщите са живи – в прозорците под стрехите гори огнището на дом. Светлината е отвътре – излъчена; не отразена.

    И някак – димът се слива с вятъра и клоните, и стига, не – издига – земята към небето… В това ли е смисълът – паралелът „смирение – схлупеност“ като път към небето? Но не.

Има и нещо друго, нещо повече. И това е самото движение в противовес с покоя.

    Тази едновременност на неподвижност и турбулентност добре е предадена чрез рисувалните похвати, използвани за изграждане на изображението.

 


Сгушени в снега

 

 


Приказно

 

    Пожарът на думите! Не цветове виждам в този пейзаж! Той взриви думите в мен.

    Пламъкът на полярното сияние –
    оглежда се във езеро от разтопен метал.
    А между тях – тъй крехки – силуети на ели!

    Това е възприятието ми за тази ярка зимна картина. В нея властват синьото и бялото в най-крайните си нюанси. И все пак – ярка е! Богата на всички цветове.

Триъгълната композиция, изградена от тъмносиньото на реката, очертало линията на бреговете ѝ, подсилено от приведените дървета, стремящи се към деликатно загатнатите склонове на планинския връх в центъра е нарушена от овалната линия на обърнатия хоризонт, по която е подредена гората в среден план. Това създава една странна подвижност, която ни поставя в обектива на приказна реалност, където 

Благовещение предхожда зимните импресии, а пътят към него вече е извървян.

 


Благовещение

                 Но няма пролет, още няма пролет...


Зимна импресия

 пътят –
лъкатушенето
на река
всички завои… ах, ако
можехме да ги видим!

неделя, 1 януари 2023 г.

ЗИМНИТЕ АКВАРЕЛИ НА ИВАН ДОДОВ

Когато, в последните дни преди Коледа получих от Зорница Харизанова най-новите акварели на Иван Додов на тема зима и Коледа, не можах да не си спомня едно мое танка стихче:

отражението
на изгрева
в ледена висулка

колко са цветовете
на зимата?!

И наистина, колко са цветовете на зимата?

Зима в града - Иван Додов
Зима в града, художник Иван Додов

Черно и бяло – безлистни дървета в снежно поле... Това е представата ми за зима. Забранените за акварела цветове…

Но колко е лесно да видим и сивото на надвисналото над върховете на дърветата небе, и техните кафяви тела, мокри от дъжда. Колко лесно е да потънем в лепкавото сиво-охрено на калта, да вдъхнем мръсното бяло на мъглата.

Когато мислим за зима, представяме си сняг и синева. Сещаме се и за неизбежното, неизменно златно на слънцето, раз-пръснато по ледените връхчета на настръхнели повърхности. Но – колко често ги виждаме истински?

Този истински поглед е погледът на художника…

Светлина, художник Иван Додов
Светлина, художник Иван Додов

Зимна светлина –
пожарът на слънцето
в снежна гора

Не за първи път представяме Иван Додов с негови зимни акварели. Но този път няма да говорим за неговата техника като акварелист, нито за тематиката, обектите на изобразяване и посланията…

Само за цветовете и тяхното отражение върху сетивата на възприемащия; за неговата палитра, която променя представата ни за зима…

Синьото и жълтото доминират в тези картини, с всичките им възможни нюанси. Двата цвята, които изграждат вълшебния свят, който художникът ни предлага.

Зима на село, художник Иван Додов
Зима на село, художник Иван Додов

слънчев проблясък,
златни фасади в снега –
зима на село

Вълшебен свят, художник Иван Додов
Вълшебен свят, художник Иван Додов

Замръзнал миг на моста –
момата не дочака
златната вода

Магическо утро, художник Иван Додов
Магическо утро, художник Иван Додов

Тази картина с особена яснота демонстрира уникалната способност на акварелната техника да изгражда двумерното пространството на листа по начин, който му дава още едно пространствено измерение, но да загатва и за четвъртото – времето. В горната част, дърветата са замръзнали в мига на своето сътворение, замислен от художника и завършен от капризите на попиващата в хартията вода. В долната част, обаче, виждаме тревата да „тече“ – нейните златни коси се носят от едно течение, което е едновременно истинско и отвъдсетивно, видимо и загатнато. Нещо, което остава като връзка между артиста и зрителя, и чието име е „магия“…

зимна магия –
слънчева трева тече
под замръзнала река


Коледни светлини, художник Иван Додов
Коледни светлини, художник Иван Додов

топлината на
вярата – колко лесно
се разлива в снега

Зимна импресия, художник Иван Додов
Зимна импресия, художник Иван Додов

Сгушена, художник Иван Додов
Сгушена, художник Иван Додов

планинска хижа –
сгушена в подножието
на елите

Свежо утро, художник Иван Додов
Свежо утро, художник Иван Додов

тежат листата
над реката –
плачеща върба

Един много ефирен акварел, в който дънерите на дърветата се разтварят в утринната мъгла, а тревите са застинали. И разлятата позлата по реката, под сянката на неокапали листа. Къде е източникът на светлината?!

Зимна магия…

Зимна магия, художник Иван Додов
Зимна магия, художник Иван Додов

Може би най-цветната от предложените картини на художника. Ако в другите акварели изобилстват нюансите на синьото и жълтото, които преминават във вио-летово-кафяво, тук виждаме яркото, осезаемо присъствие на зеленото, което в подсъзнанието ни дава и своя комплементарен цвят, червения, и така – ето цялата разложена бяла светлина на зимата в разбитата дъга на счупеното огледало:

счупено огледало –
безброй искрици
изгубена надежда

Зимна тишина, Иван Додов
Зимна тишина, художник Иван Додов

син сумрак под стрехите
и глъхнещите стъпки
на странник
по лилавите пътеки
под дърветата

Слънчево утро - Иван Додов
Слънчево утро, художник Иван Додов

хармония –
пожарът на изгрева
в снежна предутрин

Тиха вечер, художник Иван Додов
Тиха вечер, художник Иван Додов

уморен пътник
бърза към своето
спасение

Пътят е станал пътека, а боровете приличат на колиби, в които живеят при-казните горски същества. Писък на сова вещае падането на нощта. И някъде там, зад завоя, тиха вечер се стеле над селските покриви – мир и топлина... Сън, спомен, мечта…

Край реката, художник Иван Додов
Край реката, художник Иван Додов

зимна тишина –
водата на реката
е замръзнала

Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", брой 4/2022