петък, 17 май 2013 г.

АРОМАТ НА ЛИПИ


Лятото дойде
с аромата на липи.
Скършени клони.


Порив на вятър
обрули липата, а
плодовете на
чая барабанят по
асфалта… Лятна вечер…


събота, 20 април 2013 г.

ВЪРБИТЕ ИЗРУСЯХА

Върбите изрусяха,
посипани от златен
прах на цъфнали реси.
Събират птичи песни
със разплетени коси...

Лъчи се стичат 
по челата им...

петък, 12 април 2013 г.

ВЯТЪР БУШУВА

Пролетен вятър
бушува... Пук... Стъклото
се спука... Цветя
разпиляни протягат
длани... листа за ласка...

събота, 6 април 2013 г.

В ПАРКА

Гълъби кълват
коричка до стар просяк.
Пролет ли дойде?
Враните гукат,
гълъби грачат, плаче
дете, валят цветове.
Минувачите
крачат, вятърът облак
влече. Пак слънце пече.

понеделник, 1 април 2013 г.

петък, 22 март 2013 г.

ИЗГОРЯЛ СНЯГ

Слънце изгори
снега, повил върха на
Витоша. Голи
дървета – вятър отвя
белите им премени.






















Снежинките се
смесват с венчелистчета
на прецъфтели сливи
и падат върху
копията на
избуялата трева...

четвъртък, 14 март 2013 г.

ГАЙДАРЯТ

Гайдарят свири.
Пет кучета го слушат
и сучат пролет...
















Свири Гайдарят.
Тревата зеленее.
Кучетата спят - 
сънуват небесните
сфери... Бяг... Пак кръговрат...

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

ДНЕС СМЪКВАМ...




















Днес смъквам кожата си, черната,
с която крача в пещите на дните,
която пази в мен горещото,
далеч от вакуума на нощите.

Аз смъквам кожата си, черната
и бели мисли плъзват, като червеи.
Мечтите са заключени във клетките – 
зазидани, иззиждащи плътта ни.
Днес бялото крещи обречено,
обрамчено, от кости-камъни. 
Кръвта пулсира в черните ми вени.
Не е червена, не, не е червена...
И споменът за син простор попива –
дълбоко там, в плътта на чернозема. 
Не искам вяра – да мълвя молитви.
Не се надявам на спасение -
животът ми е пуст, суров, безвремен.
Любов остана ли - да литна? Не знам.
Днес искам само къс от времето,
когато цъфнаха душите ни.