четвъртък, 21 февруари 2013 г.

ДНЕС СМЪКВАМ...




















Днес смъквам кожата си, черната,
с която крача в пещите на дните,
която пази в мен горещото,
далеч от вакуума на нощите.

Аз смъквам кожата си, черната
и бели мисли плъзват, като червеи.
Мечтите са заключени във клетките – 
зазидани, иззиждащи плътта ни.
Днес бялото крещи обречено,
обрамчено, от кости-камъни. 
Кръвта пулсира в черните ми вени.
Не е червена, не, не е червена...
И споменът за син простор попива –
дълбоко там, в плътта на чернозема. 
Не искам вяра – да мълвя молитви.
Не се надявам на спасение -
животът ми е пуст, суров, безвремен.
Любов остана ли - да литна? Не знам.
Днес искам само къс от времето,
когато цъфнаха душите ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар