събота, 28 септември 2019 г.

"ЧУДЕСА" - рецензия


"ЧУДЕСА"-ТА НА МАРУСЯ НИКОЛОВА - рецензия

След „Чудесата на децата” на Кирил Назъров не съм чела по-добра книга за деца от „Чудеса” на Маруся Николова. И тук, сходството на заглавията няма нищо общо. Тук става дума за друго чудо – чудото на способността на авторите да общуват със своите малки читатели, да бъдат едновременно интересни събеседници, занимателни разказвачи, деликатни възпитатели и добри техни приятели.



Другото сходство между двете книги е широкият спектър на тематиката и жанровото разнообразие, но докато „Чудесата на децата” на Назъров е сборник с избрани творби, то „Чудеса"-та на Николова е първа детска книга за своята авторка, също събрала най-доброто от онова, което е писала през годините за най-малките читатели. И може би неслучайно зад всичко това стои още нещо, общо за двамата. Образованието и житейският път на Назъров и Николова, в различни моменти са ги свързвали с децата - като учители и редактори, а това дава своето отражение върху начина на общуване, който, за мен, е най-съществената черта на тяхното творчество за най-малките.
Ще спра дотук с този паралел между двама автори, за да кажа няколко думи за „Чудеса”-та на Маруся Николова. Книгата излиза през 2018 г. със знака на издателство „Фараго”, София, под редакцията на Ина Крейн. Корицата е дело на Кремена Николова, а илюстрациите – на Олга Паскалева. Прави приятно впечатление, че рисунките са създадени за конкретните стихотворения, имат колорита и настроението на поетичния текст, като  съществено допринасят за цялостното възприятие на художествено-възпитателното послание.
Композиционната организация на изданието е изградена от шест неравни части, в които стихотворенията са обединени тематично („Животни, птици, насекоми”, „Деца слънца”, „Празници и природа”) и жанрово („Басни”, „Залъгалки” и „Гатанки”). Онова, което обединява книжката, е поетичният талант на Маруся Николова, нейното майсторство в строежа на фразата и римата, образността, и не на последно място – любовта... Любовта, във всичките й измерения, защото любовта е движещата сила и сплавта на живота и общуването, на развитието и откриването на света, с неговите правила и механизми, с неговите багри и аромати, с несекващите предизвикателства.
И отново искам да спомена добрата екипна работа на поет и художник при изпълнението на този проект – „Чудеса”, в който ведрината на духовността струи от всяка страница, картина и стих!
Нека пожелаем добър път на "Чудеса"-та на Маруся Николова и Олга Паскалева към малки и големи читатели!

КАРНАВАЛ В ЛОКВА


Прасето спретна карнавал
сред двора в локва с гъста кал.
Прикани гостите си – грух-грух-грух!
 – и се търкулна по търбух.

Последва го един гъсок
със много грациозен скок.
До тях зацапа котарак
с провиснал от калта мустак.

Кокошки две, със скромен вид,
заплуваха в леген пробит.
Магарето не се стърпя
и арията си запя...

СМЕХОТВОРНО


Вчера малката Дарина
нарисувала картина.
Погледнете всички! Ах!
Просто да умреш от смях –
на небето три слънца,
като гроздови зрънца,
и объркан свят под тях,
сякаш в щуротия бях:
Ежко, с дяволски рога,
с Мечо прави си шега.
Зайко, като кон с копита,
рижавата Лиса срита.
Паяк ближе сладолед,
тича охлювът атлет.
Вълчо на пиано свири,
а Комарко вдига гири...
Смехотворно е, Дарина,
но хареса на мнозина!

понеделник, 8 юли 2019 г.

"СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР" - рецензия


„СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР” НА АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И ЗЛАТКА - ТИМЕНОВА - рецензия


„Художникът искаше да нарисува вятъра
и виждаше винаги, че рисува друго”

С този цитат на Атанас Далчев започва необичайната, бих казала дори -  уникална по своя строеж и замисъл поетична книга на Александра Ивойлова и Златка Тименова „Следи от вятър”, представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
      Чела съм други двуезични книги. Чела съм и книги-диалози, в които авторите „си подхвърлят” темите от стихотворение на стихотворение, било като образ, било като дума, или идея. В „Следи от вятър” има „нещо такова”, но не само, и не точно. Както става ясно в края на книгата, стиховете в нея не са диалог, не са породени един от друг – те просто са едновременно-съзвучни и допълващо се различни. Формално, сборникът е триезичен, тъй като всяко тристишие хайку има български вариант, превод на френски и превод на английски език. Всъщност, обаче, френският образ на стиховете е авторски превод; френският текст е толкова оригинал, колкото и българският. Още тук можем да потърсим неуловимия полъх на думите, които имат своето разноезично битие в книгата, още тук можем да усетим нюанса на различния изказ, на различния звук, който извайва съдържанието на миговете, които следва да съпреживеем в комуникация с диалога на поетесите.
Английският текст е различен. Различно е неговото звучене, неговата илюстративност и дух. Точен превод на думите, донякъде лишен от очарованието на уловения миг, съпреживян ведно с авторите; дистанциран и хладен, идващ да покаже следата, онова, което е останало „след”...
Преводач на английски е Щиляна Халачева-Русева, а Сидония Пожарлиева и Терез Балс са консултанти на френския превод. Редактор е португалският поет и хайджин Казимиро де Брито, а художник на корицата е една от поетесите - Александра Ивойлова.
Дали в тази картина видях следите на вятъра и пожелах да ги следвам между страниците на книгата, както последвах сянката на цигулка върху цигулка от картината на Пламен Монев в стихосбирката на Атанас Петров, която също започва с този цитат на Далчев, вплетен в първото стихотворение /”И защо ли си мисля/ за художника, рисуващ вятъра”/ - не знам... Не знам дали в картината на Александра Ивойлова трябва да търся следите на вятъра, или те са само в поезията, не знам дори дали този словесен образ, използван като заглавие на поетичния диалог Ивойлова - Тименова трябва да даде усещане за неуловимост, или да напомня за силата и неумолимостта, с която вятърът вае лицето на планетата... Вероятно и двете, защото когато мислиш за вятъра, винаги разбираш, че мислиш за друго.
Като илюстрация на казаното ще цитирам няколко хайку – такива, каквито са в книгата, триезични, за да не спестя удоволствието да бъдат прочетени и усетени на трите езика:

***
утро –
две облачета в небето
се състезават с пеперудите

tot le matin
deux petits nuages rivalisent
avec les papillons

a morning
two clouds in the sky
race with butterflies

/Александра Ивойлова/

в тялото на реката
се забиват стрели
летен дъжд

des fleches blessent
le corps du fleuve
pluie d’ete

the body of the river
pierced by arrows
summer rain

/Златка Тименова/

***
бяла пеперуда
кръжи над тревите
песен от мълчание

un papillon blanc
voltige au-dessus des herbes
le chant du silence

a white butterfly
soars above the grass
a song of silence

/Александра Ивойлова/

охлювът рисува
сребърен лабиринт
за да се скрие

l’escargot dessine
un labyrinth d’argente
pour s’y cacher

the snails is drawing
a silver maze
to hide himself

/Златка Тименова/

Горещо препоръчвам триезичния сборник хайку поезия „Следи от вятър”, излязъл със знака на издателство „Карина М”, София през 2019 г., с автори Александра Ивойлова и Златка Тименова.