ЗА ГОСПОЖИЦА РАДКА, НЕЙНИЯ ДНЕВНИК И МАРУСЯ НИКОЛОВА

Няма да сгреша ако кажа, че „Дневникът на госпожица Радка“ е книга, която се чете „на един дъх“. Трудно ми беше, като редактор и издател, да се отдалеча от текста достатъчно, за да забравя, че съм читател…

Познавам Маруся Николова като творец сравнително отскоро. Тя навлезе смело, като стихия в съвременната българска литература с късите си разкази и с двата си по-късни романа – „Мост през времето“ и „Образи и сенки“. Безспорен талант – разказвач на истории, който може да се мери с най-добрите в жанра. Езикът й е образен, но естествен; богат, но без да натоварва излишно читателя; понякога разговорен, но винаги премерен. Речта се лее леко, сюжетът се разплита – като конец от кълбо и ни кара да тичаме по пътищата на нейните герои, да се идентифицираме с тях, да преживяваме житейските им драми…

Когато, като редактор на списание „Картини с думи и багри“ прочетох първия (за мен) разказ на Маруся Николова „Нещо за убиване“ (публикуван в брой 1/2019 на списанието) бях разтърсена от заглавието, от разказаната история, от поуката, от простотата, с която е поднесена… Беше толкова истинска, та реших, че е преживяна от автора… Но, последваха други разкази. Разбрах, че съм срещнала един многолик творец, който умее да влиза в съзнанието на своите герои, да се идентифицира с тях и разказаното от тяхно име да звучи автентично.

Много ме зарадва фактът, че Маруся избра за заглавие на последната си книга заглавието на друг неин разказ, публикуван в „Картини и багри“ – „Кално приключение“ (брой 2/2019).

Преди няколко месеца за първи път срещнах в интернет откъси от „Дневникът на госпожица Радка“.

Зачетох се. Всеки от тях изглеждаше напълно завършен – завръзка, развитие, кулминация, развръзка… Реших, че това ще бъде нов сборник с къси разкази, и, като читател, предвкусвах удоволствието от неговото четене.

Изненадах се, когато преди броени дни Маруся Николова се обърна към мен с въпроса – дали бихме могли да издадем новия й роман, „Дневникът на госпожица Радка“, преди Коледа?

Съгласих се с радост и веднага пристъпихме към работа по оформлението на книгата и подготвянето на ръкописа за печат… Тук не мога да не спомена изящната корица, дело на художничката Кремена Николова – кожена подвързия, точно такава, в каквато читателят си представя, че е съхранен един дневник от първата половина на миналия век…

Направих кратка анкета сред близки и приятели като зададох въпроса – какви асоциации предизвиква у вас заглавието „Дневникът на госпожица Радка“?

Очертаха се два отговора – госпожица Радка е стара мома, която събира и споделя пикантни истории за свои познати и по този начин „се храни“ с чужд живот… и – госпожица Радка е дама на преклонна възраст с минало на лека жена, която описва с носталгия младежките си завоевания… Лично аз клонях към първия отговор…

Но, оказа се, че госпожица Радка е 18-годишно момиче, което поверява на хартията не просто първите си любовни трепети, а първата си изпепеляваща, опустошителна любов, а после – следващата, живителната, разтърсващата, съвършената – онази, която дава и отнема живот…

И все пак, „Дневникът…“ не е само това… И не защото в него не е писала само Рада, а следи са оставили и други хора, имали ключова роля в нейния кратък живот… Този дневник е една епоха, една карта на живота от края на 30-те до средата на 40-те години на 20 век… Персонажите са ярки личности, жилави, мотивирани – да се борят за живота си и правото да бъдат щастливи, да поемат с пълни гърди всяка глътка от битието, което пулсира край тях, въпреки болестта, която ги убива, въпреки войната, която опустошава света, въпреки изневярата, себичността, лекомислието, слабостта на най-близките – от които и за които най-много боли – в името на любовта, приятелството и живота.

Умението на Маруся Николова не просто да разказва увлекателно интригуващи истории, но и да вниква в психиката на героите си е добре познато на нейните читатели. Добре позната ни е вече и способността й да гради запомнящи, пълнокръвни образи, не само като се превъплъщава в тях, но и като се дистанцира, за да надгради субективното с обективното, да даде плътност, устойчивост и равновесие на вътрешните противоречия, от които всеки е изграден, на пътеките на миналото и бъдещето, на чиито пресечни точни сме продукт и които изживяваме.

Но, както често се случва с хубавите истории, те тръгват и стигат до днешния ден…

"ЧУДЕСА" - рецензия

"ЧУДЕСА"-ТА НА МАРУСЯ НИКОЛОВА - рецензия

След „Чудесата на децата” на Кирил Назъров не съм чела по-добра книга за деца от „Чудеса” на Маруся Николова. И тук, сходството на заглавията няма нищо общо. Тук става дума за друго чудо – чудото на способността на авторите да общуват със своите малки читатели, да бъдат едновременно интересни събеседници, занимателни разказвачи, деликатни възпитатели и добри техни приятели.

Другото сходство между двете книги е широкият спектър на тематиката и жанровото разнообразие, но докато „Чудесата на децата” на Назъров е сборник с избрани творби, то „Чудеса"-та на Николова е първа детска книга за своята авторка, също събрала най-доброто от онова, което е писала през годините за най-малките читатели. И може би неслучайно зад всичко това стои още нещо, общо за двамата. Образованието и житейският път на Назъров и Николова, в различни моменти са ги свързвали с децата - като учители и редактори, а това дава своето отражение върху начина на общуване, който, за мен, е най-съществената черта на тяхното творчество за най-малките.

Ще спра дотук с този паралел между двама автори, за да кажа няколко думи за „Чудеса”-та на Маруся Николова. Книгата излиза през 2018 г. със знака на издателство „Фараго”, София, под редакцията на Ина Крейн. Корицата е дело на Кремена Николова, а илюстрациите – на Олга Паскалева. Прави приятно впечатление, че рисунките са създадени за конкретните стихотворения, имат колорита и настроението на поетичния текст, като  съществено допринасят за цялостното възприятие на художествено-възпитателното послание.

Композиционната организация на изданието е изградена от шест неравни части, в които стихотворенията са обединени тематично („Животни, птици, насекоми”, „Деца слънца”, „Празници и природа”) и жанрово („Басни”, „Залъгалки” и „Гатанки”). Онова, което обединява книжката, е поетичният талант на Маруся Николова, нейното майсторство в строежа на фразата и римата, образността, и не на последно място – любовта... Любовта, във всичките й измерения, защото любовта е движещата сила и сплавта на живота и общуването, на развитието и откриването на света, с неговите правила и механизми, с неговите багри и аромати, с несекващите предизвикателства.

И отново искам да спомена добрата екипна работа на поет и художник при изпълнението на този проект – „Чудеса”, в който ведрината на духовността струи от всяка страница, картина и стих!

Нека пожелаем добър път на "Чудеса"-та на Маруся Николова и Олга Паскалева към малки и големи читатели!

КАРНАВАЛ В ЛОКВА

Прасето спретна карнавал

сред двора в локва с гъста кал.

Прикани гостите си – грух-грух-грух!

 – и се търкулна по търбух.

Последва го един гъсок

със много грациозен скок.

До тях зацапа котарак

с провиснал от калта мустак.

Кокошки две, със скромен вид,

заплуваха в леген пробит.

Магарето не се стърпя

и арията си запя...

СМЕХОТВОРНО

Вчера малката Дарина

нарисувала картина.

Погледнете всички! Ах!

Просто да умреш от смях –

на небето три слънца,

като гроздови зрънца,

и объркан свят под тях,

сякаш в щуротия бях:

Ежко, с дяволски рога,

с Мечо прави си шега.

Зайко, като кон с копита,

рижавата Лиса срита.

Паяк ближе сладолед,

тича охлювът атлет.

Вълчо на пиано свири,

а Комарко вдига гири...

Смехотворно е, Дарина,

но хареса на мнозина!