"СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР" - рецензия

„СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР” НА АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И ЗЛАТКА - ТИМЕНОВА - рецензия

„Художникът искаше да нарисува вятъра

и виждаше винаги, че рисува друго”

С този цитат на Атанас Далчев започва необичайната, бих казала дори -  уникална по своя строеж и замисъл поетична книга на Александра Ивойлова и Златка Тименова „Следи от вятър”, представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

      Чела съм други двуезични книги. Чела съм и книги-диалози, в които авторите „си подхвърлят” темите от стихотворение на стихотворение, било като образ, било като дума, или идея. В „Следи от вятър” има „нещо такова”, но не само, и не точно. Както става ясно в края на книгата, стиховете в нея не са диалог, не са породени един от друг – те просто са едновременно-съзвучни и допълващо се различни. Формално, сборникът е триезичен, тъй като всяко тристишие хайку има български вариант, превод на френски и превод на английски език. Всъщност, обаче, френският образ на стиховете е авторски превод; френският текст е толкова оригинал, колкото и българският. Още тук можем да потърсим неуловимия полъх на думите, които имат своето разноезично битие в книгата, още тук можем да усетим нюанса на различния изказ, на различния звук, който извайва съдържанието на миговете, които следва да съпреживеем в комуникация с диалога на поетесите.

Английският текст е различен. Различно е неговото звучене, неговата илюстративност и дух. Точен превод на думите, донякъде лишен от очарованието на уловения миг, съпреживян ведно с авторите; дистанциран и хладен, идващ да покаже следата, онова, което е останало „след”...

Преводач на английски е Щиляна Халачева-Русева, а Сидония Пожарлиева и Терез Балс са консултанти на френския превод. Редактор е португалският поет и хайджин Казимиро де Брито, а художник на корицата е една от поетесите - Александра Ивойлова.

Дали в тази картина видях следите на вятъра и пожелах да ги следвам между страниците на книгата, както последвах сянката на цигулка върху цигулка от картината на Пламен Монев в стихосбирката на Атанас Петров, която също започва с този цитат на Далчев, вплетен в първото стихотворение /”И защо ли си мисля/ за художника, рисуващ вятъра”/ - не знам... Не знам дали в картината на Александра Ивойлова трябва да търся следите на вятъра, или те са само в поезията, не знам дори дали този словесен образ, използван като заглавие на поетичния диалог Ивойлова - Тименова трябва да даде усещане за неуловимост, или да напомня за силата и неумолимостта, с която вятърът вае лицето на планетата... Вероятно и двете, защото когато мислиш за вятъра, винаги разбираш, че мислиш за друго.

Като илюстрация на казаното ще цитирам няколко хайку – такива, каквито са в книгата, триезични, за да не спестя удоволствието да бъдат прочетени и усетени на трите езика:

***

утро –

две облачета в небето

се състезават с пеперудите

tot le matin

deux petits nuages rivalisent

avec les papillons

a morning

two clouds in the sky

race with butterflies

/Александра Ивойлова/

в тялото на реката

се забиват стрели

летен дъжд

des fleches blessent

le corps du fleuve

pluie d’ete

the body of the river

pierced by arrows

summer rain

/Златка Тименова/

***

бяла пеперуда

кръжи над тревите

песен от мълчание

un papillon blanc

voltige au-dessus des herbes

le chant du silence

a white butterfly

soars above the grass

a song of silence

/Александра Ивойлова/

охлювът рисува

сребърен лабиринт

за да се скрие

l’escargot dessine

un labyrinth d’argente

pour s’y cacher

the snails is drawing

a silver maze

to hide himself

/Златка Тименова/

Горещо препоръчвам триезичния сборник хайку поезия „Следи от вятър”, излязъл със знака на издателство „Карина М”, София през 2019 г., с автори Александра Ивойлова и Златка Тименова.