06.02.22
Изгрев/Залез
***
еднакво далеч
от изгрева и залеза -
животът ми
***
по пътеката
от спомени -
назад към изгрева
***
мечта след мечта -
катеря планината
към залеза
но залезът
никога не е мечта
***
ранна луна -
облаците още светят
с лъчите на залеза
***
изгрев -
плувам
в слънчева пътека
05.02.22
Космос
***
вселена -
все по-голяма става,
все по-малко от нея до нас
***
трохи от звезди
по покривката на космоса -
все по-далечни
***
тъмна енергия -
все по-бързо раздува
плътта на вселената
***
разпадане -
гасне възможността
за познание
04.02.22
Закъснял
***
закъснял сняг -
безплодна
година
***
закъсняла любов -
ново
начало
***
закъсняло
"обичам те" -
изгубена вселена
03.02.22
Лебед/Водни птици
***
духов оркестър
край езерото - или?!
поен лебед тръби
***
корморан в полет -
морето и небето
в крилете му
***
изящество -
силует на бяла чапла
сред тръстиките
02.02.2022
Ритуали
***
живот без ритуали -
пустиня
без оазиси
***
полунощ пред Еньовден -
няма какво да кажа
на мълчаната си вода
***
ХАЙБУН
полунощ пред Еньовден –
какво да кажа
на мълчаната си вода?!
***
китка здравец –
изсъхна преди
да напръскам стаята
***
устните ти –
пустиня;
капка влага не стига
Всяка нощ шептя: „Лека нощ и хубави сънища“, дори когато си
заспала.
Казвам неизменно думите, дори когато очите ти крещят и молят
да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си.
Тогава ти казвам: „Обичам те, теб, най-много на света“. И
знам, че е така, и ти го знаеш. Но не е по-леко затварянето на вратата. И се
връщам, и шептя, съвсем тихичко в ухото ти: „Светлината от лампата ми ще падне
под прозореца ти – гледай сенките и слушай движенията ми; аз те чувам; дори
дишането ти чувам – не си сама, никога няма да бъдеш!“ И знам, че е истина,
когато го казвам, и ти знаеш, че е така. Но лицето ти е маска, а очите ти
крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след
себе си. Затварям я. Изкачвам витата стълба между етажите, измивам деня от себе
си и мокра паля лампата, знам – вече виждаш сянката ми, тя танцува върху
оградата през прозореца ти, чуваш стъпките ми, а аз – твоето дишане.
И сме сами.
И мечтая за есента, за „у дома“, когато ще заспиваш в ръцете
ми.
И казвам на мълчаната
си вода:
Искам есен,
искам есен…
И не зная, още не зная какво ще донесе есента.
01.02.2022
Начало
***
мрачно утро -
трудно начало
на деня
***
кокичета под
изхвърлени гирлянди -
пак е пролет
къде ще те гоня?
къде ще те стигна?
тази вселена няма да стигне...
***
самота -
пътеките от стъпките ми
пусти
Лунен дъжд
Стъклата падат като
разпръсната от вятъра роса
Стъклата парят -
очите на нощта
се впиват като зъби
в тишината ми,
разкъсват крехката й плът
оглозгана лежи на пътя ми -
една продрана дреха от несбъднал се живот.
Лунен дъжд
в напъпилите клони на дърветата,
облизва заревото на града
мъглата над поляните под Витоша,
продрани от забравените светлини
на домове, които се катерят все по-високо,
все по-навътре влизат в грапавата гръд на спящия вулкан.
Как чакам кръглото око на пълната Луна...
Пак чакам - да заблести като прожектор
в стъклата на балкона ми,
да ги строши,
да ги разпраши,
да ме освободи...
И пак -
да ме погълне цяла в бялата си паст,
да ме изплюе - там някъде, отвъд,
в безмерно поле на другото ми състояние,
в което се завръщам цяла...
Луна над старата барака;
на хоризонта -
залезът
Темата за 28 февруари е НЕЩАТА, КОИТО НИ НОСЯТ РАДОСТ
полски цветя цъфтят
на платното ми –
пропуснат залез
Темата за 27 февруари е СВЕЩ
облаци в небето –
отражението на Луната
трепка като свещ
***
романтична вечеря –
в бурята без ток и нет
свещта догаря
Темата за 26 февруари е ЛУНА
пълнолуние –
виждам дори
цвета на очите ти
***
лунен сърп –
коситба
на звезди
Темата за 25 февруари е КЪЛН
бобено зърно в буркан -
колко се бави
първото листенце
***
силуетът ѝ
в рамката на вратата –
кълн на раздяла
Темата за 24 февруари е ПРОЛЕТНО СЛЪНЦЕ
вятърът гони
снежинки под слънцето...
не, цъфнали вишни
***
пролетно слънце -
кокичетата отдавна
прецъфтяха
