РИТУАЛИ

 

02.02.2022 

Ритуали

***

живот без ритуали -
пустиня
без оазиси

***

полунощ пред Еньовден -
няма какво да кажа
на мълчаната си вода

***

ХАЙБУН

полунощ пред Еньовден –

какво да кажа

на мълчаната си вода?!

 

***

китка здравец –

изсъхна преди

да напръскам стаята

 

***

устните ти –

пустиня;

капка влага не стига

 

Всяка нощ шептя: „Лека нощ и хубави сънища“, дори когато си заспала.

Казвам неизменно думите, дори когато очите ти крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си.

Тогава ти казвам: „Обичам те, теб, най-много на света“. И знам, че е така, и ти го знаеш. Но не е по-леко затварянето на вратата. И се връщам, и шептя, съвсем тихичко в ухото ти: „Светлината от лампата ми ще падне под прозореца ти – гледай сенките и слушай движенията ми; аз те чувам; дори дишането ти чувам – не си сама, никога няма да бъдеш!“ И знам, че е истина, когато го казвам, и ти знаеш, че е така. Но лицето ти е маска, а очите ти крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си. Затварям я. Изкачвам витата стълба между етажите, измивам деня от себе си и мокра паля лампата, знам – вече виждаш сянката ми, тя танцува върху оградата през прозореца ти, чуваш стъпките ми, а аз – твоето дишане.

И сме сами.

И мечтая за есента, за „у дома“, когато ще заспиваш в ръцете ми.

 

И казвам на мълчаната си вода:

Искам есен,

искам есен…

 

И не зная, още не зная какво ще донесе есента.