В литературата понякога се появяват книги, които не само разказват история, а отварят врата към друг порядък на света, към онова пространство, в което земното и отвъдното се докосват, в което човешкото и божественото разговарят на един език. „Ангелът Рафаил“ е именно такава книга.
Още първите страници ни въвеждат в свят, където ангелът
не стои на недосегаема висота, а се спуска в калта на селския пущинак, мокри
крилете си в треволяка и се колебае като всеки човек, изправен пред избор. Рафаил
не е небесен гост, нито пратеник, а свидетел на човешката болка, който не може
да остане безучастен; същество от светлина, което усеща тежестта на земята и
земните избори. В напрежението между небесно и земно, между чудо и ежедневно,
се ражда особеният поетичен ритъм на поредния пространен разказ на Рени Васева за
истински, живи хора и за гранични, отвъдни същества, който трудно може да
намери своя точен литературен жанр.
Авторката вплита в това сказание богат
културно-митологичен пласт – канонични и апокрифни евангелия, богомилски
легенди, фолклорни фигури, при-казни герои от детството. Този синтез не е декоративен;
той задава философската рамка на книгата: дуалистичният свят, в който светлина
и мрак сътворяват човека едновременно; свят, в който спасението може да дойде
чрез вяра, но и чрез познание и стремеж.
Послесловът ясно показва, че историята, която се развива
в своята виталност и пространност пред читателя живее в пространството между
канон и апокриф, между мит и история, между фолклор и богословие. Това е книга,
която преподрежда духовни пластове, за да изведе човешкото в божественото и
божественото в човешкото.
Силно е авторовото решение да върне човешкото лице на
сакралните фигури. И не се поколебава да започне с образа на Исус. Като го
прави герой, но не основен, на своя разказ, тя скъсява и размива дистанцията
между читателя и библейските персонажи, като ги прави живи, уязвими,
противоречиви и затова – истински. Особено силно присъства женският глас.
Тихият, но устойчив глас, който историята на последните две хилядолетия,
доминирана от мъжкото начало в християнската догма често е заглушавала.
Интерпретацията на образа на Мария Магдалена не като
грешница, а като извор и преносител на сакрално познание, за която авторката
говори в послеслова, намира своя отзвук и в женските образи от романа: жената –
пазител на тайно знание, избавител от болката, личност, в която божественото се
проявява в най-живата си, ярка форма. По този начин авторката поставя под
въпрос множество наложени представи. В тази плоскост можем да разгледаме и
дуализма като философска рамка на повествованието.
Присъствието на отгласа от богомилските легенди и
дуалистичната идея за света, сътворен едновременно от бога и дявола, задава нов
профил и нова среда, в която намират място не само героите на Рени Васева, а и
ние.
Но може би най-голямото достойнство на книгата трябва да
търсим в реабилитирането на фолклора като живо наследство, което трябва да
намери мястото си в съвременното обществено съзнание. Не като суеверие и
ритуална практика, а като познание за народопсихологията, творческия потенциал
и философския отговор на въпросите за сътворението, доброто и злото, за смисъла
на живота и страданието. Вещици, таласъми, вампири – те дишат нашия въздух,
живеят в нашия свят – те са нашата културна памет и идентичност, отзвук от
гласовете на детството.
С „Ангелът Рафаил, както и с „Историите на Вартоломей“
по-рано през годините, Рени Васева възкресява българската митологична традиция,
вплитайки я в универсален духовен разказ.
Винаги ме е очаровал нейният език. Богат! В поезията си,
а още повече в прозата, тя използва думи от цялата палитра и дълбочина на
народното слово и високата литература. В тях ще намерим думи, които сме
изгубили през годините. Архаични изрази почти променят стандарта на граматичния
изказ, но Рени Васева никога не прекрачва границата, не отива в сферата на
опростачването на литературата; никога не допуска в своите текстове езика на
улицата, на маргинализираните общности или неустановени диалектни форми.
В заключение ще кажа, че в „Ангелът Рафаил“ над всичко
стои една основна ценност, която авторката ясно заявява: съгласието,
помирението – въплътени в способността да видим светлината в мрака и мрака в
светлината, без да отричаме нито едното, нито другото. Тук основният конфликт
не е между светове и хора, а между вътрешната ни същност и потребността да
бъдем част от общност, която очаква от нас друго. Така „Ангелът Рафаил“ може да
се разглежда като морална притча за човешката сила и отговорност, за крехкостта
на доброто, за възможността за избор и спасение, пречупена през призмата на
народната митология и християнския разказ за света. Това е книга за светлата и
тъмната земя, за светлата и тъмната страна в човешката душа, за пътищата между
тях и за онзи миг, в който правим своя избор. И в този избор се крие
най-голямото чудо и най-дълбокото познание.
Габриела Цанева, издател и редактор
