четвъртък, 18 март 2021 г.

ЗА "ГРАДОВЕ ОТ ДУМИ" / CITIES OF WORDS НА АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И ЗЛАТКА ТИМЕНОВА

„Градове от думи“ – една изящна като словесност, и бих казала, уникална книга.

Отново успешният творчески тандем Александра Ивойлова – Златка Тименова ни изненадва с многоезично издание на хайку поезия.

Стихосбирката е отпечатана в Индия, дело на издателство Ciberwit. Картината на корицата и цялостният  й дизайн са дело на Александра Ивойлова, а компютърната обработка е на С. Вълчев. Сборникът съдържа и няколко цветни авторски фотографии.

От двата края на Южна Европа – от София и Лисабон, Александра и Златка тъкат нишката на думите, която свързва и разделя, която съществува, за да бъде мост.

Този път техните диалози са триезични; писани на български, хайку са преведени на английски и китайски език, за да следват градовете на духа, за да изградят оня свят от думи, към който поетесите ни водят. Преводите са осъществени от Mick Greer, Fannie Krispin и Liu Wei.

Поетичният разказ следва ритъма на сезоните…

Композиционно, сборникът е изграден от четири части, като всяка от тях започва с цветна фотография, запечатала не просто кадър от моментната действителност, а усещането на автора за вечното в кръговрата на сезоните… Или, може би, онази характерност, с която само можем да осмислим преходността на пътя ни през времето.

„Онази странна тръпка“, уловена от голи клони в небето, напъпили, но неразлистени:

 

краят на февруари –

зъзнат продавачите

на мартеници  /Александра Ивойлова/

 

розмаринът

е особено напрегнат,

но още е рано  /Златка Тименова/

 

Първият паралел, първото докосване на две усещания за идващата пролет – онази, наша позната февруарска тръпка от очакването на март – с мартениците и шевиците по сергиите край храма „Александър Невски“ и вкуса на букетчета от кокичета минзухар, и оня, другият, непознатият – с дъха на розмарин и сънувания силует на Лисабон…

А после следват лятото, и есента, и зимата…

„И онази бавност“, леността на лятото с аромат на прах, полепнал по жълтите павета и стръкчетата на увехнала трева, на онзи зной, излъчван от асфалта и фасадите на сградите…

 

по тротоарите

полепнали сенки

на дървета  /Златка Тименова/

 

най-дългият ден

цветовете на слънцето

по всички фасади  /Александра Ивойлова/

 

Думите градят усещане за вечност и тленност едновременно… Думите градят градовете и спомените ни за тях… и за нас – една отминала, повтаряща се цикличност…

„Есен, винаги“… Краят на ваканцията; новото начало, носталгията по бавно отминаващите часове на сиестата, по плясъка на вълните и полепналия пясък върху телата… или – споменът за тръпката към онова, което предстои, което искаме да изградим, да създадем…

дворът на училището

сюрия деца ме викат

в друго време  /Александра Ивойлова/

 

един глас връща

времето назад –

фадо  /Златка Тименова/

 

Тук гласът е този, който движи въображението, емоцията; гласът разслоява битието и води към другото време, към другото Аз, или към съдбата – изживяната, пропуснатата, фаталната необходи-мост.

„Зимен ден, помисли си тя“… И погледна през снежинките на прозореца – старата къща през улицата оживя…

 

първи сняг

замръзва на двора

последната роза  /Александра Ивойлова/

 

дъждовни капки

осветени от луната –

снежинки  /Златка Тименова/

От последната роза и първия сняг, през новогодишните фойерверки, поетесите отново се завръщат в началото – кварталът на детството и зимното слънце и плачът на бебе, с което цикълът е затворен, а изграждането свършва в началото:

вали, вали –

все по-далече в снега

кварталът на детството /Александра Ивойлова/

 

облаци отнасят

зимното слънце –

плач на бебе /Златка Тименова/

 

Остава ли път за извървяване? Остава ли нещо недостроено в градовете на думите? Кой знае?

Няма коментари:

Публикуване на коментар