Зимата изгуби цветовете си -
онази синкавост между дърветата
и мократа одежда на снега,
обвила зъзнещата цялост на света...
Оцежда се мъгла от клоните
и пада като дъжд върху листата,
заспали над студената земя.
Слънцето разкъсва
забулената синева -
и никнат късове трева,
и вятърът умира
в плоската вселена на главата ми...
"Зимна гора", худ. Габриела Цанева
Зимата изгуби цветовете си -
настръхналия скреж по ланшните цветя
и стъклената маска върху
замръзналите борови иглички,
коравата кора от лед върху пътеките
и пръхкавата пудра на снежинките,
покрили бузите ти,
топящи се,
увиснали на миглите...
Зимата одрипавя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар