ЖИВОТ - РАВНИНА

Живот – равнина,

плосък – като дъска…

Оцеляваме…

Доживяваме –

без пикове и долове,

без пропасти и върхове –

еднакви дни,

еднакви часове…

Многоточие.

Вчера бе пролет –

пчели във въздуха,

мирис на мед и нектар.

Хора без маски ловяха 

слънцето –

без изчисления,

без разстояния.

Проста радост – 

природен дар.

Многоточие…

Днес пак сме смълчани.

Вчера, след бурята –

мраз тъче паяжини

по всички стъкла. 

Пак сме затворени –

самозаключени…

Пак –

замрели гърла.

Ден? Седмица?

Цял сезон?

Или вечност.

Часовете тежат

и душат –

торба с камъни

на врата на удавник…

Минутите мигат

с очи – незабравки.

Секундите тракат –

като забравен трамвай.

Неживяни дни

разкъсват телата ни.

Измълчани истории

дремят в гърлата ни,

с неказани чувства

наказват душата ни.

Плясък на гарванови крила

събужда нощта –

измислени рими

гърмят в ушите ми

болни стихове

горят ръцете ми…

Мъртви поеми

бавно повивам

с ленени бинтове

за вечен живот.

Ето я –

поезия-

мумия.

Четете я!