КРЪЧМА

Тема за 5 февруари: КРЪЧМА

Едно намигване към вчерашната тема:

тишина

в квартала –

кръчмата затворена

Вчера… Февруарска пролет.

Излязох, след цяла седмица между стените на апартамента. Сложих маската още в антрето /заради асансьора и зимата/. Но когато излязох от входа – махнах я. И усетих пролетта – мириса на влага от есенните листа, освободили се от снега, мириса на пръст, и кал, и набола трева, и оня забравен звън на муха, изгубила посоката си… Излязох, уж само по работа, но дълго скитах из квартала, между блоковете, по алеите, в градинката…

И някак, особено пусто кънтяха стъпките ми…

Някак особено пусто зееха кафенетата, и кръчмата до спирката, където можеше да се хапне „на крак“, и закусвалнята срещу входа на Спешното, и баничарницата, където патрулираха кварталните кучета… Няма ги вече кучетата, разпиляха се… И скитникът го няма – оня, дето просеше цигара и петаче за кафе…

Доплака ми се – за оня живот, когато…

И не мислете, че го обичах оня живот, когато…

Когато мечтаех за тишината, чистотата и уюта на четирите си стени.