вторник, 2 февруари 2021 г.

СИНЕВА

 Тема за 2 февруари: СИНЕВА


Метличеният поглед на нечии очи… Често го свързваме със синевата на небето, а небето – с морето; морето – с лятото… Всъщност, зимното небе е някак по-наситеносиньо, по-дълбокоискящо – искащо слънце и светлина. Днес небето е скрито зад облаци, над града има мъгла – онази рехава утринна мъгла, едва докосваща върховете на тополите край реката под балкона, едва покриваща полите на Витоша…


мъгла зад прозореца –

мечта

за синьо лято


***

Бистро небе, отразило светлините на града, прозирно-прозрачно, а на него – залепнала Луната – нахално-ярка, като прожектор, който ни следва в съня…


пълнолуние –

нощна синева

над града


*** 

Метличеният поглед на нечии очи… Днес четох хайку, свързано с метличения поглед на непозната жена в инвалиден стол, на тераса във ваканционно селище… Плисък на вълни и лято… И лешниковият поглед на майка ми в инвалидния стол, под шатрата до басейна в двора ни… Само лято; няма дори спомен от мечта за море.


между сините стени

на басейна –

целият простор

Няма коментари:

Публикуване на коментар