СИНЕВА

 Тема за 2 февруари: СИНЕВА

Метличеният поглед на нечии очи… Често го свързваме със синевата на небето, а небето – с морето; морето – с лятото… Всъщност, зимното небе е някак по-наситеносиньо, по-дълбокоискящо – искащо слънце и светлина. Днес небето е скрито зад облаци, над града има мъгла – онази рехава утринна мъгла, едва докосваща върховете на тополите край реката под балкона, едва покриваща полите на Витоша…

мъгла зад прозореца –

мечта

за синьо лято

***

Бистро небе, отразило светлините на града, прозирно-прозрачно, а на него – залепнала Луната – нахално-ярка, като прожектор, който ни следва в съня…

пълнолуние –

нощна синева

над града

*** 

Метличеният поглед на нечии очи… Днес четох хайку, свързано с метличения поглед на непозната жена в инвалиден стол, на тераса във ваканционно селище… Плисък на вълни и лято… И лешниковият поглед на майка ми в инвалидния стол, под шатрата до басейна в двора ни… Само лято; няма дори спомен от мечта за море.

между сините стени

на басейна –

целият простор