СИНьО СЛЪНЦЕ

Пътят потъва в небето,

синьо слънце целува житата,

острите връхчета на семената,

острите връхчета на листата им...

Облаци бършат ходилата ти,

галят пръстите,

полепват по прасците ти,

по бедрата,

пият влагата на кожата ти и плачат –

някъде вали дъжд с гръмотевици

и картата е жълта,

и картата е оранжева...

Синьо слънце изгаря очите ми,

пътят потъва в залеза...

Картата е червена.

Листенцата на гората трепкат от вятъра,

сребърно-черни са,

остриета са –

кинжали, забити

в очите ти...

Плачеш -

сезонът на бурите е в разгара си.

Пътят потъва в небето,

сиво е,

облаци лепнат върху житото -

сребърно-жълто е,

младо е

още,

още

чака бури да го поливат,

още чака очите ти –

преди да узрее…

После –

ще го ожънат...

Жадна, земята

ще пие слънцето

и пак ще чака –

облаците да съберат влагата ти,

за да я облекат с ново зелено...