БОС

БОС

на баща ми

Бос.

Суха пръст.

Пепел и пясък.

Отсъствие.

Стъпва бос

по земята –

напукана,

напукани устни,

горчат...

Бос

с изгрева

и тревата,

която

го гали,

с мекота на коса.

Капки роса

се отронват,

мият жаждата,

мият кожата;

пият пиявици

кръв и вода...

Вият комари,

утро е,

хладно е,

лято е –

нощите бягат,

изтървали звездите си –

трохи от камъчета

по тревата,

чисти са,

гладните мравки

ги хапят

безсмислено...

Бос ходи по пясъка...

Пладне е.

Пръст и вода.

Краката му

парят –

твърди ходила,

подути глезени,

високи колена,

охлузени,

прасци като вретена,

бели бедра

се стичат

от крачолите,

бели рамена

носят главата му,

корона

от коса...

Бос ходи по пясъка,

потъва

в посоките,

бос...

без посока е.

Кожата му –

напукана, изпръхнала,

грапава – като гръб на гущер е;

изсъхнала,

кожата на ръцете

и дланите –

жадна е,

за докосване...

Кожата му,

под ризата,

скритата –

бяла е –

като девича гръд,

чиста е,

напращяла

и недокосната.

Косите му

лепнат по челото,

влажно е,

гладко е

още,

капки вода –

пот и роса,

стичат се

по наболата брада,

капят –

попиват някъде,

там –

където свършват

гърдите...

Костите му,

сухожилията,

мускулите –

скърцат –

като зъби,

когато искаш да крещиш,

но мълчиш...

Вените –

усукани пиявици

пият кръв, мият клетките, вият се –

като въжета,

бесят младостта...

Бос –

стъпва в пръстта,

пари му,

тревата, като със сабя

разсича плътта,

жари го,

няма роса,

няма е...

Тя,

без посока е...

Бос –

стъпва по пясъка,

заравя пръсти в земята,

потъва в нея до глезени –

водата е бяла,

разнежена,

вълната го гали,

ближе го –

попива дълбоко в кожата,

облива коленете му,

бялото тяло,

олекнало –

само кожа

над скелета...

Водата го милва,

като момиче е,

обича го,

облича му ризи с дантели,

водата,

като коприна – беси го,

Тя

не е с него.

Бос.

Вечер е.

Стъпва твърдо в пътеката,

твърда е –

камък и пясък, смесени.

Черно е.

Косата му лепне по челото –

още е тъмен перчема,

още е шлем над черепа,

още прилича на гривата,

в която се вкопчвах

някога,

някога –

по кея тичахме,

някога –

върху нея заспивах...

Бос...

Нощ е.

Краката му пускат корени,

пият сок от земята.

Стъпалата му пак са основите,

върху които ще стъпя –

за да догоня вятъра...