Освободи
се!
освободи
мисълта,
тръсни
глава –
нека
косите
шибат
гърба,
нека
станат змии,
нека
се впиват
в
кожата,
нека
убиват,
нека,
не
бъди красива,
не
бъди мила...
Освободи
се!
Луната
се търкаля в облаците,
разкъсани
от глъхнещия вик
на
сова,
Скъсай
веригите
на
привързаността,
забрави
обичта,
болката
в дланите
при
докосване;
забрави
опората
–
кола,
за
който си вързан!
Забрави!
Освободи
се,
продължи...
Луната
е в очите й –
тави,
в които се оглежда
жълтото
отражение
на
скрито слънце,
Освободи
се...
остави
думите да текат,
остави
ги да те измият,
остави
ги –
монотонни
и диви,
остави
ги да потънат в шума
на
ушите ти,
остави
ги –
да
тлеят,
да
вият,
да
скитат
в
чужди глави –
остави
ги –
свободни!
Освободи
се...
Думите
са мъртви –
на
всички езици...
15.10.2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар