МАГИЯТА НА БОЖУРИТЕ - рецензия

МАГИЯТА НА БОЖУРИТЕ, или - 

БОЖУРИ, хайку антология

рецензия

Осми октомври, есента едва загатва за настъпването си. Довчера с къси ръкави, днес зъзнем в палтата си,  а лятото още е залепнало за гърбовете ни и още сънуваме пещта му.

Бързам към Столична библиотека за среща с нещо дълго чакано. Потъвам в сутерена... „Литературен клуб”... приглушена светлина, дребни чашки, като мъниста на бара, суетня около микрофона. Бегло познати и много непознати лица, а после... Весислава, която ме покани на събитието, Александра Ивойлова, Александър Дъбнишки. Запознават ме с редактора на антологията Илияна Стоянова. Делнично и магично, а магията идва от присъствието на Марико Китакубо, изящна като пор-целанова фигурка, облечена в традиционно кимоно – коприна и розово. Тя ще чете стиховете на японската поетеса в антология „Божури”и ще представи свои танка на тема „Мир” в съпровод на традиционни японски музикални инструменти. Петър Чухов приветства гостите и участниците в това нетрадиционно събитие, което не се изчерпва с простата премиера на една книга, макар книгата, сама по себе си, да е изключителна. Илияна Стоянова, като редактор и преводач, е избрала хайку на 57 поетеси от 24 държави, за да ги предложи на една многоезична читателска аудитория. Макар обявена като двуезична (българо-английска), антологията звучи с почти всичките родни езици на поетесите. В полумрака на клуба настъпва раздвижване, млад човек с цигулка пее стара българска песен, а после, заедно със свой колега изпълняват импровизиран пърформанс по избрано хайку от публиката:

мълчим скарани –

на предното стъкло

червеникав комар   (Ирина Ваци, Русия)

Усещането е неочаквано, зашеметяващо силно наситено с емоция, която се  простира отвъд трите реда на стиха, но всъщност описва точно и само тях.

След думите на Франк Уилямс, гост от Британското хайку общество, започна рециталът на българските автори. Весислава Савова и Дарина Денева, освен своите хайку, прочетоха по едно тристишие от всички чуждестранни автори, включени в антологията, а всяко от тях носеше своя атмосфера и свой колорит... Ще цитирам само няколко:

просякиня –

ботушите й досущ

като моите (Весислава Савова) –

Запомних го, заради артистичното изпълнение на Велислава...

Ден на майката –

в капучиното ми

повече мляко (Икуйо Йошимура, прочетено от Марико Китакубо, Япония)

Запомних го заради еднаквото звучене на думата „капучино” на всички езици, заради млякото в моето капучино, приготвяно от майка ми и... заради края на вечерта, но за него - после.

дъщеря ми

учи ангели от хартия

как да разперват криле (Радостина Драгостинова)

Това хайку цитирам, защото икебаните на Радостина приличат на ангели, разперили криле...

Понечих да ги снимам, за да включа в това изложение илюстрация на духа, който витаеше в залата, но не го направих... Когато погледнах през камерата на телефона осъзнах, че икебана е триизмерна и духът й се смачква на снимката; не може да се пренесе върху листа. И защото не всичко може да се разкаже и покаже.

Икебана, корица: Радостина Драгостинова

Все пак не мога да отмина танка пърформанса на Марико Китакубо. Очаквах пеене и струнна музика, може би кото. Но онова, което чух бе друго – рецитал на японски и английски, в който емоциите бушуваха, нито казани, нито изпети; между думите като порой се сипеха звуците на перкусионни инструменти... Не разбирах японския текст, често губех смисъла на английския; музикалният съпровод стържеше ту като ръмене на роса, ту виеше като свистенето от откъртване на лавина... Но няколко думи не просто се чуваха; те вибрираха в главите, резонираха в плътта, попиха в нас – Хирошима, Нагасаки, Пърл Харбър, Окинава, Фукушима... атом, war, peace... За да не ги забравим...