КЪЛБО В ОБУВКАТА

котето спи на

кълбо в обувката ти –

ще се върнеш ли?

здрачът пада като черен сняг,

покрива прозореца,

уличната лампа като светулка

мига, като вдишване, като жива...

чакам те...

затварям очи, събирам

спомените ни,

тъпча ги в буркан,

стерилизирам ги –

ще ги имам цяла зима,

ще знам, че си там,

в бюфета, на сигурно...

отварям очи, поляната

пред балкона е пълна

кучета –

нашите диви кучета,

които опитоми –

сега душат в муцуната

пудела на съседката

от тринайстия етаж

и лягат по гръб пред

ротвайлера на съседа

от нашия етаж –

животинска им работа –

не се карат, не се бият,

не се лаят, не се крият –

комуникират и спазват

кучешката си етика,

за разлика от нас,

които само лепим етикети –

помияри, плебеи,

мръсни песове...

клети...

здрачът пада, очите ми пърхат –

ловя с мигли снежинки от мрак

и те чакам –

като коте, свито в обувката ти...

***

тишина...

само вятърът свири симфония

и някъде долу опъва струните

на тревите, лъковете на клоните

ближат гърбовете на листата

и шумят, падат водопади,

звънят милионите капчици дъжд...

природата композира най-страстната си

музика – първообразът на всяка мелодия...

и тишината не е пуста...

чакам те –

обичам да тичам след виденията си,

обичам да сплитам разпилените образи,

да тъка от шарените им нишки платна,

върху които ще рисувам с прозрачни бои

призрачни фигури и мечти...

огнището в душата ми бумти –

вдишвам с пълни гърди въображаемия

аромат на смола и дим –

опиянение до изтощение...

топлината на пламъка ближе кожата ми,

лицето пламти,

чакам те –

знам, че ще дойдеш, когато мътилката

в душата ми се утаи,

но пороят не стихва,

не утихва воят на думите,

които искат своето –

да бъдат написани,

да бъдат изречени –

да бъдат извикани и да живеят –

все едно

дали като знамена,

или като парцали,

думите имат нужда да ловят вятъра,

да попиват дъжда,

да бъдат балсам за душата,

или ятаган за ума...

чакам те –

да уловиш ръката ми,

с която дращя по клавиатурата,

и другата –

с която пращам посланията си

във виртуалния ад на света...