понеделник, 24 април 2017 г.

ПОНЕДЕЛНИК

понеделник –
мръзна от жажда,
будя се – мъртъв ден,
тихо се свивам в леглото –
обречен пътник във времето...

носталгия
ме разяжда, жар
по страните ми ври...
сърце-пистолет – гърми.
безтегловност, припадък, спи!

***
отиваш си,
обречен си –
да тлееш в самотата си,
да гаснеш след пожара
на неделята,
да чакаш –
дните да отмият времето,
да го изровят,
като пясъчник
и да те доведат,
отново,
до неделята,
когато пак ще бъдеш жив,
когато пак мушкатото,
огряно, на прозореца,
ще срещне погледа ти,
морния,
от дните ти без спомени,
със който пак ще казваш „сбогом”
на живота си,
оставяйки го зад завоя,
и пак ще идваш
в къщата със двора,
и пак ще искаш,
как ще искаш –
зеленото зад портата,
и шареното на пътеката,
червеното на керемидите
и златното на небосвода,
но най-ще искаш –
да затвориш
зад себе си вратата ми,
ще искаш –
тишината ми,
ще искаш –
бялата ми кожа,
ще искаш
тъмнината ми,
докосването на
ръцете ми –
стихията,
която ме извайва...

***
недоносен се
роди светът, заченат

от хляб и вино.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации