АЛБАТРОС

Уморих се да бъда албатрос –

искам да съм просто –

птица в ято, без яркост

да се рея – до края на реката...

крилете ме болят, не мога

повече да споря с бога –

да бъда кал, това зоват

зениците, видели

края на простора...

крилете ме болят, не мога

вече да поря небесата

омръзна ми да бъда сам

творец на себе си

и на съдбата...

перата ми се осланиха,

окапват и линеят,

как с тях отново да летя,

отхапвайки предела?

днес слънцето потъна

във вълните, удави се

във океана – изпуснах

го от клюна си, не смогнах

да го хвана, търкулна

се зад хоризонта,

не стигнах до вулкана,

във който се превърна...

крилата ме болят,

перата ми линеят,

остава само пътят

назад – към оня бряг,

където ще гнездя -

като зрънце в утроба...