неделя, 21 май 2017 г.

РЪЖДА

ръжда –
настръхнала
по мрежата
на оградата;
ръжда –
на ивици
се стича
по стената й;
ръжда –
като утайка
от кафе
по дъното
на кутията
за инструменти...
ръжда –
държа
гвоздея,
с който ще
пробия
кожата
на самотата си –
и ми е все едно,
дали ще хвана

тетанус

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации