Вселената-дойка
изпръска
балона
на раздуващото се
пространство
с
млякото на материята.
Галактиките
бясно
се
въртят,
разпръскват
молекулите
на живота-
настръхнали
кактуси –
впиват
се във всяка
скала,
заразяват я
с
усещане
за
съзнание
и
личност...
Себичност
-
протягаме
ръце
през
червееви
дупки –
и
търсим
нишката,
с която
ще
се покатерим
в
рая.
Скъса
се –
от
скъсеното
разстояние.
Оставаме
в нашия свят,
увиснал
над слънцето,
надничащ
към края
на
сътворението
и
времето.
Няма
място
за
святост,
за
бог-отец,
за
светец...
***
Всяка
нощ
заспиваме
предадени –
не
ни
трябват
Юди,
сами
го правим.
Събуждането
е възкресение –
всеки
е Исус на себе си,
понесъл
товара си
от
изкупление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар