неделя, 18 декември 2011 г.

ФУЧИ ПРЕЗ ДЛАНИТЕ НИ ВЯТЪР

Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.

Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.

Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.

Врабче върху антената

2 коментара:

  1. В такива моменти разбирам коментари от типа на "!" Наистина, няма какво повече да се добави, Габи!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за съпреживяването, твоите коментари винаги ме вдъхновяват!

    ОтговорИзтриване