Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.
Врабче върху антената
В такива моменти разбирам коментари от типа на "!" Наистина, няма какво повече да се добави, Габи!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за съпреживяването, твоите коментари винаги ме вдъхновяват!
ОтговорИзтриване