неделя, 18 декември 2011 г.

ФУЧИ ПРЕЗ ДЛАНИТЕ НИ ВЯТЪР

Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.

Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.

Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.

Врабче върху антената

2 коментара:

  1. В такива моменти разбирам коментари от типа на "!" Наистина, няма какво повече да се добави, Габи!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за съпреживяването, твоите коментари винаги ме вдъхновяват!

    ОтговорИзтриване

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации