блог за лично творчество - литература и изобразително изкуство / blog about personal creativity - literature and fine arts
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
ГРАДЪТ ЗАСПИВА
Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Денят заспива,
ОтговорИзтриванезимен здрач се спуска пак
и няма я Луната...
Скрежът втвърден е,
бездомникът се плъзга.
Под моста няма огън.
Леко намигване, мила Габи. Беше ми хубаво да прочета стихотворението ти. Благодаря ти!
Прекрасно намигване, Веси!
ОтговорИзтриване