Светът пак бяга
далече. Далеч е. Не...
тихо се давя. |
Изплувах, когато разбрах,
че мога да дишам вода.
И видях глави –
плуват... изтръгнали са
котвите си - вратове.
Разумът виси -
на скъсано въже. Прах...
|
петък, 7 февруари 2014 г.
ДАВЯ СЕ
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
сряда, 5 февруари 2014 г.
петък, 31 януари 2014 г.
НОЩ БЕЗ ПОСОКА
Тихо и свежо.
Вали. Дълга есен – до
днес. Стъклата са мокри –
от скреж. Нощ пада...
Измита е. Вятър я
гали, дъжд я изпива
със лунни листа,
разплита косите й...
Закичва челото й...
* * *
Заблестяват алеите
в сребърно...небето – покров
над града става дневно и
каменно.
Спим - под барабанния звън
на дъжда. Ще си отиде
нощта. Ще ни остави – пак –
без посока.
вторник, 28 януари 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)