Разцъфнаха
изсъхналите
сетива.
Усещане
за свобода
ме дави.
Бушува
в мен;
души ме.
Очи в очи –
с живота
ме остави.
Усещане
за свобода…
Усещане,
че нищо
не се “случва”,
а се прави;
Усещане,
че всичко
се гради;
Усещане,
че битието
се твори
и направлява…
Усещане,
че скритото
се проявява…
"Заскрежени птици"
петък, 6 януари 2012 г.
понеделник, 26 декември 2011 г.
ЗАСКРЕЖЕНИ ПТИЦИ
Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е –
като “отвъд”.
Не искам
вятър да ме
брули.
Свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя –
заскрежена капка,
забравена
в небето...
или избързал цвят,
откъснат
от полето?
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е –
като “отвъд”.
Не искам
вятър да ме
брули.
Свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя –
заскрежена капка,
забравена
в небето...
или избързал цвят,
откъснат
от полето?
неделя, 18 декември 2011 г.
ФУЧИ ПРЕЗ ДЛАНИТЕ НИ ВЯТЪР
Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.
Врабче върху антената
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.
Врабче върху антената
сряда, 7 декември 2011 г.
КАКВО ЩЕ ПОСЕЯ
Уродливи мисли
орат главата ми.
Какво ще посеят?
Ще изкласи ли?
Ще посмея ли
да го ожъна,
да го прибера,
да го смеля?
И хляб
да омеся.
Какво ли –
аз ще посея?
"Врабче върху антената"
орат главата ми.
Какво ще посеят?
Ще изкласи ли?
Ще посмея ли
да го ожъна,
да го прибера,
да го смеля?
И хляб
да омеся.
Какво ли –
аз ще посея?
"Врабче върху антената"
вторник, 6 декември 2011 г.
ДЕЛНИК
Хванаха ме
пръстите на делника.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.
Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.
Ще дойдеш ли?
Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…
Ела, очаквам те!
Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…
"Заскрежени птици"
пръстите на делника.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.
Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.
Ще дойдеш ли?
Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…
Ела, очаквам те!
Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…
"Заскрежени птици"
Абонамент за:
Публикации (Atom)