сряда, 7 юли 2010 г.

ВОДОПАД ОТ СВЕТУЛКИ

гърбицата на
планината изяде
половината небе

луната свети -
пастир пасе звездите
водопад от светулки

вторник, 6 юли 2010 г.

ЛЮБОВ

(бряг и море)

вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... дали?

* * *

(улично куче и дете)

Вятър разроши
ушите на улично
куче... дете му
шепти приспивни песни

за топъл дом, за игри...

понеделник, 5 юли 2010 г.

ЖЪТВА

прах сухи треви
мараня над асфалта
сън гургулица гука

пладне пек гори
земята тежки зърна
падат жътвата дойде

събота, 3 юли 2010 г.

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…

сряда, 30 юни 2010 г.

ПОРОЙ

порой премина
върху тревата блестят
сълзи от диаманти...
слънцето се скри
сред тях... върза цветята
с дъга... и – пак тишина...

петък, 25 юни 2010 г.

ДЪХЪТ НА ПОСЕЙДОН

Морски бриз – дъхът
на Посейдон ми суши
лицето. Сълзи?

Или солени вълни
пак ми дават живот?

четвъртък, 24 юни 2010 г.

МАГЬОСНИЧЕСКА НОЩ

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ -
ела!

За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.

Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.