порой премина
върху тревата блестят
сълзи от диаманти...
слънцето се скри
сред тях... върза цветята
с дъга... и – пак тишина...
сряда, 30 юни 2010 г.
петък, 25 юни 2010 г.
ДЪХЪТ НА ПОСЕЙДОН
Морски бриз – дъхът
на Посейдон ми суши
лицето. Сълзи?
Или солени вълни
пак ми дават живот?
на Посейдон ми суши
лицето. Сълзи?
Или солени вълни
пак ми дават живот?
четвъртък, 24 юни 2010 г.
МАГЬОСНИЧЕСКА НОЩ
Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.
Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.
Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.
Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.
Магьосническа нощ -
ела!
За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.
Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…
Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…
Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.
Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.
Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.
Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.
Магьосническа нощ -
ела!
За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.
Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…
Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…
Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.
сряда, 23 юни 2010 г.
РИБАРСКА ПЕСЕН
понеделник, 21 юни 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)